Невяна Троянска
Извън морето, планините, манастирите и „чудодейните“ светилища, туризмът в България е имагинерна величина. Не, не защото в низините и равнините липсват красиви пейзажи и древна история. Просто нашенецът е така устроен – щом медиите не тръбят ден и нощ за нещо, значи не си струва то да бъде видяно... Дори ако става въпрос за древен град, чиято слава преди близо 20 столетия се е носила из цялата Римска империя. Улпия Ескус (Ulpia Oescus).
Той се намира само на 44 км от Плевен, на три километра южно от мястото, където река Искър се влива в Дунав - в местността Градище край село Гиген. Пътуването до Улпия Ескус е полуекстремно преживяване – по надупчен асфалт между села и нивя, и, слава Богу, почти нулев трафик. Опитът да разберем дали и как можем да разгледаме античната римска колония през великденските празници също бе предизвикателство. Обектът се води поделение на Регионалния исторически музей в Плевен, в Google има координати и работно време, но... няма телефони за връзка.
Съвсем експресно – от Туристическия информационен център в Плевен (тел. 064 824 004) ни съобщиха това, което ни интересува: през почивните/празничните дни достъпът до Улпия Ескус е свободен, а в делнични/работни дни посетителите на обекта може да съчетаят посещението и с беседа от екскурзовод. Желанието ни да се свържем с човек на място на предоставения от ТИЦ Плевен телефон – 0886 901 351, обаче удариха на камък и, жалко, разминахме се с беседата. Казвам всичко това не за да се оплаквам, а за информация на тези, които решат да посетят античния град, като опция за връзка.
Защото разходката из Улпия Ескус – дори без екскурзовод, си струва отвсякъде!
Днес Гиген, където живеят малко над 1800 души, се смята за едно от големите села в средната част на Дунавската равнина. Макар че времето в селото почти е спряло. През първите векове на по-миналото хилядолетие обаче тук е кипял живот, съизмерим с живота в сърцето на Римската империя.
Градът, наречен Ескус на древното название на река Искър, е основан в периода 106-109 г. от ветерани от римската армия, преселници от други римски провинции и представители на местната тракийска аристокрация върху останките от военния лагер на два римски легиона. След войната, в която римляните и император Марк Улпий Траян побеждават даките, към името му е прибавено и името на бащата на император Траян – Улпий, и Улпия Ескус е издигнат в ранг на римска колония.
Тя се превръща във важен кръстопът, който през ІІ–IІІ в. град преживява истински разцвет. По онова време градът се е простирал на площ от 280 000 кв. м! Открай докрай той е бил пресечен от перпендикулярни улици, покрити с каменни плочи, под които са положени водопровод и канали за отпадните води. Подобно на древния Рим, градът е имал свой Форум и цели четири храма – на покровителката на Улпия Ескус Фортуна и на трите главни римски божества Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. Плюс Гражданска базилика, където се е извършвало съдопроизводството, управлението и търговията в колонията.
Не е за вярване, но през ІV в., при управлението на император Константин Велики е изграден голям каменно-дървен мост между двата бряга на Дунав. Той свързал Улпия Ескус и римската крепост Сучидава край днешния румънски град Корабия. На 5 юли 328 г. императорът лично посетил колонията за официалното откриване на съоръжението. Естествено, от моста вече няма и помен.
Античният град край село Гиген е преживял две нашествия на готите през ІІІ и ІV век и набега на хуните в средата на V век, преди да бъде унищожен от аварите и славяните към края на VІ век.
Сега за блестящата архитектура на комплекса свидетелстват внушителните колони, капителите с изящни фризове, гигантските статуи, каменните зидове на термите, огромните плочи, които вековете са оставили непокътнати.
Как е изглеждал Улпия Ескус обаче можем само да си представяме, давайки простор на въображението си. Извън настилката на улиците и основите на античните сгради, всичко е безразборно „разхвърляно“ - сякаш градът е бил пометен от разрушителен ураган.
Прекършени колони покриват бившите търговски улици.
От античните зидове стърчи трева.
Мъхове и лишеи покриват надписите и ювелирните плетеници, които древните майстори са изваяли върху каменните фризове.
Въпреки че малцина у нас знаят за съществуването на Улпия Ескус, дори на Великден в древната римска колония имаше посетители. И те като нас обикаляха из хилядолетния град и си тръгнаха от него с горчивия привкус, че земята ни крие несметни исторически богатства, но финансирането на археологическите проучвания и превръщането на тези богатства в туристическа забележителност, уви, зависят от хора, втренчени в съдържанието на нощното си шкафче...
През пролетта на 2022 г. информационните табели са избледнели, с почти неразличими букви. Разкопките са замразени и частично консервирани. Дали има шанс да продължат и кога, е въпрос без отговор.
Три години по-рано ръководителят на екипа, който проучва Улпия Ескус - доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей към БАН, коментира в интервю пред Българското национално радио:
„Не се обръща достатъчно внимание на този най-голям в цялата територия на днешна Северна България, древен град. При това, бих казала, най-красивия не само за нашето Дунавско крайбрежие. Ескус не принадлежи само на нас, българите, той е част от общото наследство на Европа. Всяка държава би се гордяла с нещо подобно, още повече перспективите за показване на тази древност пред туристите е изключително голяма. Ако се разкрият улиците, ако се разкрие самият площад, който също е със запазени плочи - оригиналните плочи отпреди 2000 години, вдигнат се храмовете, това ще бъде просто една приказка.“
Засега обаче приказката е в бъдеще несбъднато време...