В България няма град или село без паметник - на исторически личности, събития или герои от митологията. Макар и рядко обаче, в различни краища на страната могат да бъдат видени скулптури, посветени на наглед странни предмети, персонажи и дори човешки емоции. Вижте къде се намират 5 от най-странните паметници в България.
Паметник на безимениците в Троян
Три глинени мъжки глави, изваяни с усмивка, препращат към майсторите от школата на прочутата троянска керамика, но и към доста по-популярната емблема на балканския град – троянската сливова. Според легендата, преди много десетилетия, заради прочутата местна ракия жителите на Троян не можели да се отърват от гости. За да им остане поне малко време за работа, те измислили три имена, които през годината нямат имен ден и, следователно, не са били длъжни да разпъват трапезата в дома си за неканени посетители. Паметникът на безимениците Цочо, Дочо и Минко е посветен точно на тези имена, които и днес са често срещани в троянския край.
Паметник на мотиката в Селановци
В центъра на едно от най-големите български села – врачанското Селановци, се намира единственият у нас (а според местните жители – и на света) паметник на мотиката. Двете големи мотики, наричани от някои „мотиките на Крали Марко“, са били разположени на площада още по Тодорживково време. По-възрастните хора твърдят, че за място на паметника е било избрано тяхното село, защото в него живеят най-работливите хора. Според друга версия обаче, необичайната скулптурна композиция символизира факта, че хората в Селановци са стъпили здраво на земята.
Паметник на Петела в Голица
През 2010 г. във варненското село Голица по инициатива на зевзека от морската столица Росен Марков бе издигнат паметник на петела. В Голица и съседните села Солник, Бърдарево и Кривини, скътани в най-източната част на Стара планина, един от най-тачените празници е Петльовден - денят на мъжките майки. Всяка година на 2 февруари жителите ритуално колят шарен петел, отглеждан още от лятото. Обичаят с 3-вековна история е свързан със събирането на най-тежкия данък по време на турското робство – кръвния, и взимането на малки момчета за еничари. Той е в чест на смелата майка, която спасила сина си, като заклала петел и опръскала с кръвта му портата и двора, заблуждавайки поробителите, че е убила момчето си, за да не го даде в робство.
Паметник на коч №7-114 във Веселиново
На входа на ямболското село Веселиново се намира единствената скулптура в цял ръст на коч в България. Историята на паметника е прелюбопитна и при това, с криминален привкус. През 70-те години на ХХ век, когато в страните от Източния блок е имало забрана за внос на вълна и месо от капиталистически държави, българските зооинженери получили задача да селектират високопродуктивни породи овце, даващи много вълна и месо. Така се появява Карнобатската тънкорунна порода овце, от която след дългогодишна селекция през 1977 г. в стадото на село Веселиново се ражда коч №7-114. На възраст 2,5 години животното става рекордьор на страната по живо тегло (173 кг) и вълнодобив (22,3 кг). Въпреки икономическото ембарго и разделението на света по онова време, във вените на увековечения с паметник коч е текла ¼ „капиталистическа“ австралийска кръв. Пак през 70-те неофициално с полет на военен самолет тогавашният СССР внася кочове от Австралия, които кръстосва със своя местна порода. Нашите зооинженери внасят животни от съветската кръстоска и на свой ред ги кръстосват с овце от тънкорунната порода. Веселиновският коч-рекордьор е продукт именно на тази селекция, пише Зелена Странджа.
Паметникът на завистта в Хасково
Може би най-уникалният български паметник е посветен на нещо извън материалния свят. Паметникът на завистта – „Българският Икар“, е една от забележителностите на Хасково. Творбата на местния скулптор Господин Тенев изобразява митологичния Икар в устрем да полети, но две ръце на скелет опитват да пречупят крилете му. „Това не е паметник, пред който се поставят цветя - той е направен за пречистване на душата, ако този, който застане пред него, все пак я има“, твърдят местните жители. Паметникът, отлят от бронз, с височина 3 метра и тегло от 1 тон, е издигнат изцяло с дарения.