Вековните дървета на България пазят в своите корени историята на нашите земи и много тайни, до които никога няма да можем да достигнем. Единственото, което можем да направим и което е дълг на всеки, който обича чудесата на природата, е да ги пазим и да уважаваме тяхната сила, устояла на бурите на времето и повратите на съдбата, застигнали земята, от която са израснали. Те са мълчаливите свидетели на променящите се времена и нрави, извисяват се близо до нас, без да се натрапват и без да бъдат съдници.
Както става с повечето интересни природни забележителности, народните вярвания са обвързали много от тези дървета с различни легенди. Всеки сам решава дали ще повярва в народните предания, или ще ги пречупи през основите на прагматизма си... Независимо от философските предпочитания обаче, едно е сигурно – всяка от историите на тези столетници е една красива народна приказка, която си струва да бъде научена.
Великият поет Пенчо Славейков дори е увековечил една от тези легенди в своето творчество. В баладата „Неразделни“ той разказва романтичната и трагична легенда за Явор и Калина – влюбени души, избрали смъртта пред това да бъдат разделени. От техните гробове израстват явор и калина, като по този начин те остават винаги млади и неразделни в прегръдката на природата.
Мрачно поверие разказва, че между исперихските села Здравец и Подайва има два дъба, които погубват влюбените, а корените им се напояват с кръвта на ревнивите и измамните хора. Местните говорят, че ако замръкнеш близо до тях, сянката на дърветата ще те преследва, носейки нещастия и несподелена любов.
Разбира се, не всички предания са с подобен драматичен привкус. Вековният бор край село Сенокос например, има много по-жизнерадостна слава. Той е на 500 години и е висок 10 метра, а в основата му е поставена икона на Света Марина – покровителка на брака и децата. Освен, че носи наслада на окото със своите усукани клони и причудливите форми, които образуват, според вярванията той има сила да пречиства, да лекува и носи плодовитост.
Из страната ни има и много дървета, известни като „Дървета на желанието“. Едно такова дърво, натоварено с нелеката задача да сбъдва хорските мечти, до 2013 г. извисяваше своята снага на 30 км от град Русе, близо до село Нисово. 700-годишният бряст, който през 2012 г. представи България в конкурса „Европейско дърво на годината“, според поверието, е изпълнявал желанията на всеки – само е трябвало да ги напишете на лист и да ги пуснете в реката, която преминава в близост. За съжаление, дъждовете през пролетта на 2013 г. подкопаха корените на Бряста на желанията и той бе повален от вятъра.
Друга легенда, с исторически привкус, се носи за хилядолетния чинар във варненския квартал „Аспарухово“. Той е сред петте най-стари дървета у нас, а обиколката му е цели 8 метра. Тъй като датировката му съвпада със Златния век на България, е възникнала легенда, че хан Аспарух е връзвал коня си именно на този чинар. За съжаление това е твърдо оборено от историческите факти, но това в никакъв случай не омаловажава значението на „воина“ на 1046 години и не пречи да дадем полет на въображението си и да се опитаме да си представим как би изглеждал през неговите „очи“ променящия се варненски бряг през вековете.
