В повечето от българските обичаи и традиции хармонично се преплитат езическите вярвания на народите, живели по нашите земи, и християнството. Популярни или позабравени, но винаги дълбоко свързани с духовното и с природата, те са част от нашата национална идентичност, връзката ни с предците. Един такъв позабравен обичай е Русалската неделя или Русалии.
Обичаят Русалии е разпространен в Северна България и се празнува винаги на първия ден след Петдесетница т.е. на петдесет и първия ден след Великден. Седмицата започва в понеделник, деня на Свети Дух. Русалиите са нечисти сили, митични женски създания, свързани с растителността и водите, подобни на древногръцките нимфи, но те могат и да лекуват от тежки болести. Самодивите и русалиите идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне), за да напръскат житата с „жива вода” и наказват сурово всеки, който не ги уважаваа и почита. Те едновременно са и страховити демонични сили, предизвикващи сериозни болести, и милостиви, благи лечителки.
Освен това предците ни вярвали, че откъдето минат русалките, там плодородието ще бъде най-голямо и затова се стремели да ги умилостивят, да им покажат своята почит с определени ритуални действия. От уважение и страхопочитание през тази седмица старите хора спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест.
За най-опасни през седмицата се приемат “въртоглавият” вторник, “русата” сряда и “лудият” петък. През тези дни се спазва особено строга забрана за работа вкъщи и на полето. Ако те не се спазват, над селото ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици. Всички - и малки, и големи, носели в дрехите си пелин, орехова шума, лепка или чесън, а през последния ден от седмицата изхвърляли билките на улицата след говедата или ги закопавали на място, където никой не стъпва. Това се правело, защото хората вярвали, че изхвърляйки по определен начин престоялите през Русалската седмица билки вкъщи, ще се отърват от болестите.
За човек, разболял се през седмицата, казват че „русалиите го нагазили, убили“, а в Северозападна България през цялата седмица по селата обикалят дружините на калушарите (русалии), които с ритуални танци лекуват болните от русалска или самодивска болест, играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят и изпълняват един от най-вълнуващите лечителски ритуали по нашите земи.
Русалиите или калушарите са тайни мъжки общества, водени са от ватафин - главатар, който внимателно подбира кого да включи в групата на русалиите. За целта мъжете трябва да са здрави, издръжливи физически, да притежават качества като доброта, честност, да умеят да пазят тайна, както и да са добри танцьори. Вярва се че те са способни да носят плодородие, да лекуват болести и да гонят демони.
Мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните шамани: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача.
Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контактът с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка. Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая.
За материала са използвани снимки от http://pranaana.blogspot.com
