Наташа Атанасова
В края на една от тихите калдъръмени улички в село Скорците се намира църквата „Свети Димитър“. Тя се издига самотна и почти разрушена, очакваща следващия си посетител. Всичко наоколо е спокойно, с дни никой не минава и е трудно човек да си представи, че камбаната на храма някога е звъняла силно, озвучавайки цялото село.
Отвън здравите камъни и добрият строеж са запазили облика на църквата, но вътре разрушението е по-видно и осезаемо.
Много от ярките и красиви стенописи са се изгубили, изцяло заличени от времето и природните стихии. Тези, които са запазени, с всеки изминал ден се рушат, но въпреки това все още се вижда тяхната прецизност, множество детайли и фин рисунък. Стенописите са дело на един от най-знаменитите български иконописци – Захари Зограф. Той е основоположник на родната стенна живопис, но изглежда това не е достатъчно, за да бъде църквата реставрирана и поддържана.
Освен Захари Зограф и друг известен български майстор участва в изграждането на храма - уста Генчо Кънев. Той е главен архитект на църквата и тъкмо заради неговото здраво и стабилно строителство „Свети Димитър“ все още се издига. Уста Генчо Кънев е известен с работата си по катедралите „Свето Успение Богородично“ във Варна и „Свети великомъченик Димитър Солунски“ във Видин. Двамата са направили забележителен храм, свидетелстващ за напредъка и стремежа към духовност през Възраждането.
Смята се, че църквата е построена за около година, а през 1876 г. е била осветена. Днес тя е най-впечатляващата постройка в тревненското село Скорците.
