Според българските традиции и обичаи, на Бабинден почитаме „бабите“, които навремето са помагали при раждането на децата, както и младите жени, които са раждали. Поновому празникът се отбелязва на 8 януари, но почти навсякъде в страната продължават да го честват на 21 януари, когато е официалният Ден на родилната помощ.
Празникът се е запазил през годините, а през Възраждането е бил на изключителна почит. Въпреки че с течение на времето Бабинден губи част от обредните си обичаи, смисълът му се запазва и до днес - почит и уважение към възрастните хора. Обредността му е подчинена на уважението към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“.
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.
Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. До обяд Бабинден минава без мъжко присъствие, а ако случайно мъж се изпречи на пътя на празнуващите „баби“, рискува или да бъде „разсъблечен“ ритуално, или да трябва да се „откупи“, за да продължи по пътя си.
След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
За да върви гладко и безпроблемно раждането, бабата-акушерка е отвързвала всичко вързано в дома на родилката и е затваряла прозорците. Самото раждане се е пазило в тайна и освен бабата и свекървата, никой друг не е трябвало да разбира за него. До 40-ия ден родилката не е излизала от вкъщи и не е оставала сама, тъй като това са били най-опасните дни за нея и бебето. Огънят в огнището е горял непрекъснато докато не минат 40 дена от раждането на детето.
Според народните поверия, бременните жени е трябвало да се съобразяват с много забрани, за да родят здрави и хубави деца:
- Да не зачеват в петък срещу събота;
- Да не ритат котка или куче;
- Да не дояждат хляб, който е върнат от пътуване;
- Да не вървят по разлята вода или разсипан боклук;
- Да не крадат храна или ядат скришом, за да не се появи белег на детето.
