Лесичерският стълб е най-високата структура от античността, запазена по българските земи. Той се издига на близо 14 метра височина и от години стои самотен в полето до павликенското село Лесичери. Местните го наричат „Марков камък“, „дикилиташ“ или „стълбо“. Пръв за него споменава П.Р.Славейков. По-късно интерес проявяват и чужди изследователи. Феликс Каниц го включва в пътеписа си „Дунавска България и Балканът“. Той му отделя няколко страници, прибавяйки също графика, нарисувана от самия него. От изображението ясно се вижда, че по онова време до Лесичерския стълб се е издигал и друг стълб, макар и много по-нисък.
На път от „столицата на лешоядите“ и бивш миньорски град Маджарово към Хасково, 10-ина километра след като пресечете Арда, в гората встрани от пътя между селата Долни Главанак и Тополово, се крие истинско тракийско съкровище - най-добре запазеният кромлех в България.
Необикновен скален комплекс от гигантски костенурки са „приютили“ Източните Родопи край кирковското село Фотиново. Скалните „скулптури“ се простират на повече от 2 декара и са малко известни дори на местните жители. Феноменът бил открит случайно от чуждестранен турист - той бил впечатлен от гледката и направил снимки, които качил интернет.
Малкото родопско селце Бели пласт е известно със своите каменни гъби, животворната вода и дълголетието на местните. Каменните гъби са се образували още преди милиони години, когато територията около селото е била море. Тяхната поява е следствие на естествената ерозия, настъпила щом морските води се отдръпнали на изток, а земята останала суха. Въздействието на слънцето и метеорологичните условия оформили интересния вид, наподобяващ гъба. Скалните образувания около Бели пласт са се появили по същото време като другата известна природна забележителност в кърджалийския регион - Каменната сватба.