Невяна Троянска
На път от „столицата на лешоядите“ и бивш миньорски град Маджарово към Хасково, 10-ина километра след като пресечете Арда, в гората встрани от пътя между селата Долни Главанак и Тополово, се крие истинско тракийско съкровище - най-добре запазеният кромлех в България.
Преди да вдъхна магията на Източните Родопи, си мислех, че „кромлех“ означава мелница – може би защото ми звучеше като хромел, другото име на воденичния камък. Въщност, пак става дума за камъни, но не воденични, а подредени в кръг (в превод от бретонски: crom – кръг, и lech- камък). Та, край Долни Главанак за първи път разбрах що е това кромлех – древно мегалитно съоръжение от побити в земята камъни, заредени с енергия,чиято сила е останала непокътната в продължение на хилядолетия. Малък Стоунхендж, далеч от обичайните туристически дестинации в България...
Мястото наистина притежава някаква магическа сила, но за разлика от мистичните кътчета в други държави, включени в туристическите справочници, шумно рекламирани и обозначени с билбордове и указателни табели в радиус десетки километри от района на „чудото“, кромлехът в Долни Главанак тъне в анонимност.
Ако не пъплехме по пътя с ниска скорост, сигурно щяхме да подминем „информационния център“ за феномена – пуста дървена къщурка насред насипан с чакъл паркинг, с контейнер за смет, химическа тоалетна и няколко табла за визуализация околовръст. Стана ни любопитно и, въпреки жегата, която бе изпъстрила земята с пукнатини, в които можеш да вкараш юмрука си, решихме да спрем.
И слава Богу! Защото иначе надали някога щяхме да видим българския Стоунхендж: единствения по рода си мегалитен комплекс – кромлех, съхранен на територията на България.
До древното тракийско светилище, действало от ранножелязната епоха (VІІ – VІ в. пр.Хр.), през късножелязната, та чак до Средните векове, води екопътека, дълга само 600 метра. Тя пресича малка рекичка, вие се край драки, хвойнови храсти и диви цветя, цъфтящи напук на зноя, провира се през рехавата горичка и стига до „плешивото теме“ на хълма, в което като корона са побити каменните блокове на кромлеха.
В първия момент, като видиш мястото, си казваш: „Е, какво пък - нищо особено, не е лошо, разходихме се, видяхме...“ Но като се загледаш в камъните, пипнеш ги, започнеш да обикаляш наоколо, седнеш на някой от тях, изведнъж усещаш, че не ти се тръгва. „Връхлита те“ някакво странно спокойствие, сякаш невидима гигантска „метла“ минава през главата ти и отнася надалеч делничните мисли – че отпуската ти свършва, че като се прибереш вкъщи те чакат цял куп задачи за отмятане, че има-няма след по-малко от 24 часа пак си на работа... Просто си седиш там някъде, извън времето и пространството, чувстваш се добре и подсъзнателно усещаш, че и занапред това чувство ще продължи да е с теб...
Звучи като щуротия, нали? Или като опит за зарибявка... Но е факт – поне при мен се случи така.
Не знам дали кромлехът край Долни Главанак наистина крие някаква магическа сила, но наред с любопитството, спряхме на паркинга и за да раздвижа крака си в опит да прогоня една пронизваща болка в коляното, което бях претоварила предните дни. На отиване куцуках, „благославяйки“ наум мъжа си, който предложи да се разходим до края на екопътеката. На връщане вече бях забравила за болката и се спирах край всеки изгнил дънер, цвете, скала или група камъни, „подредени“ сякаш от човешка ръка...
Доста по-късно, когато (по подобие на популярния анекдот за японските туристи, които, докато пътешестват, правят снимки, а като се приберат у дома разглеждат какво точно са посетили) се разшетах из интернет да науча нещо повече за българския Стоунхендж, разбрах, че „камънаците“ край пътя наистина са били човешко дело - част от общ ритуален комплекс, чийто център е кромлехът на върха на хълма...
Ето и фактите за родния Стоунхендж, които също научих по-късно:
Тракийското светилище е открито сравнително скоро – през 1998 г., от археолога д-р Георги Нехризов. То представлява окръжност с диаметър около 10 метра, изградена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 метър и височина 1,20 – 1,50 метра. Въпреки грубата обработка, блоковете имат приблизително еднаква форма – неправилен трапец с удебелена основа и сходни размери. Те са поставени директно върху скалата, без да са правени специални дупки, но са стабилни благодарение на формата си и укрепването с по-малки камъни.
Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой и отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 75 – 90 см. На места, в промеждутъците между високите менхири (пак от бретонски: men - камък, и hir - дълъг, висок), има по-ниски мегалити, които се издигат на 20 – 30 см над земята. Вероятно замисълът на строителите е бил високите и ниските камъни да се редуват равномерно по целия кръг. В южната част на окръжността има 4 големи полегнали блока.
Кромлехът край Долни Главанак разкрива много за начина на живот и културата на древните траки, които са придавали божествен произход на заобикалящия ги свят, издигали са в култ Слънцето и са извършвали различни магически ритуали и жертвоприношения. Счита се, че мисията на кромлеха е била точно такава.
Правото да влизат и извършват ритуали в ограденото култово пространство, са имали само жреците. Сред интересните артефакти, открити на това място, са части от глинени съдове и метални предмети, концентрирани главно около каменните блокове. Някои от съдовете от ранножелязната епоха са с луксозна за времето си богато щампована украса. Открита е ръчно изработена керамика и грънчарско колело от късната желязна епоха.
Съществува хипотеза, че кромлехът край Долни Главанак, тракийското светилище Глухите камъни край село Малко Градище и Перперикон са на една линия и са взаимосвързани. Някои учени допускат възможността това да е древна обсерватория. Местните хора пък разказват, че напролет и наесен, когато денят и нощта се изравняват, каменните блокове сияят с необикновена сила, а при хубаво време слънчевите лъчи сякаш обточват каменните грамади.
Много хора считат, че центърът на кромлеха има силна енергия и всеки, застанал в средата на менхирите, се зарежда положително...
Толкова с цитатите. Не знам какво се е случвало на това място преди хилядолетия, но съм сигурна, че Силата на траките продължава да властва в него и през 21 век. И ако, дори случайно, си спрял край пътя между селата Долни Главанак и Тополово, поел си по екопътеката към хълма и си поседял в каменния кръг на жреците, тази сила ще бъде с теб завинаги...
