Ако алпинисти не рискуват живота си, нямаше да знаем нищо за страховитите и прекрасни върхове. Ако любопитковци не отиват на опасни, диви, малко познати, но и невероятно красиви места – също. А и адреналинът ни държи живи.
Папуа е една от най-интересните, но и най-трудна за пътуване страна. Островът Нова Гвинея е разделен на 2 части: едната - западнатаq е в Индонезия (Папуа), но преди е била холандска колония, а другата – източната, след германска и британска инвазия, днес е под протектората на Австралия (Папуа Нова Гвинея). Торесовият проток отделя индонезийската и австралийската част на острова. Глава на държавата е Кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Още с влизането в страната европеецът се озовава в един непривичен за него свят, а времето тече със стотици години назад.
Навсякъде се сблъскваме с живот, който не се е променил от столетия. На фона на огромната мизерия и изостаналост, виждаме луксозните къщи на управниците.
Във всяка страна задължително обикалям пазарите. В различните точки на света попадам на всевъзможни пазари. Някои от тях ме удивяват със своя богат избор, други ме учудват със странни стоки, които се предлагат, а трети могат да ме отвратят, като пазарите в Папуа.
Папуасите се изхранват главно с риболов и разменят риба за друга храна с племена на специални пазари. Всичко става на бартер и пари почти не се използват. Отсъствието на големи и пригодни за опитомяване животни на острова пречи на развитието на земеделието и прави невъзможно животновъдството. Това обстоятелство способства за съхраняването на първобитно-общинен строй чак до днешни времена.
Изолираността на хората заради сложния релеф и отсъствието на технически средства за обмен на информация и култура способства за възникването на много езици и племена, изолирани едно от друго...
Преходът ни е тежък и рискован. Няколко часа с кола и през планините пътят свърша до величествената река Сепик.
Прекрасен видеоразказ за тази далечна земя е направил Марио Марков:
Погледната от въздуха, тя прилича на змия, проточила опашка на 1200 километра към морето. Заради дължината и многобройните си извивки Сепик е получила названието "Голямата змия". Делтата и е широка 15 километра и безбройните канали са пълни с риба, огромни солеводни крокодили и милиони птици във всички цветове на дъгата.
Тук животът предлага смесица от плахо пробиващото си път съвремие и вековните традиции на папуасите.
Срещаме папуаси от племето корова. Преди 20-ина години хора от племето живели по горното течение на р. Сепик, но започва дълга междуплеменна война, след като член на общността по случайност убива папуас от съседна област. След редица кървави убийства водачите разбират, че победа не може да има, допитват се до местни божества и изпращат съгледвачи надолу по течението да търсят нови територии.
Откриват сегашното място, товарят всичко най-ценно, което притежават, и поемат на дълго плаване. Пътуват по реката с големи дървени канута, които дялат сами. Достигат до днешната си територия и първо построяват т.нар. мъжка къща - храм на крокодила и орела. Сградата е място за заклинания, викане на духове и взимане на важните решения. Вътре могат да влизат само мъже.
На 180 километра източно от бреговете на Сепик са 14-те коралови острова, открити от Васко да Гама през 1497 г. Първите откриватели на Нова Гвинея са испанските и португалските мореплаватели в началото на XVI век. През 1526 година на брега акостира дон Хорхе де Менесес. Според легендата той дава на острова името Папуа, което на индонезийски език означава къдрав. През 1545 година покрай острова минава испанецът Иниго Ортис де Ретес и го нарича „Нова Гвинея“. По-късно испанските търговци започват да изнасят злато, сребро, кокос, каучук и ценна дървесина. За изследването на Нова Гвинея зачително допринася и руският учен и пътешественик Николай Миклухо-Маклай.
Остров Увулу е част от групата на тези 14 коралови острови. След дивата планинска джунгла се потапяме в морския Рай на земята. Водата гъмжи от пъстроцветен живот, а видимостта за снимки е учудваща заради прозрачната кристална вода. Нова Гвинея е тропически остров и затова разполага с доста голямо разнообразие на видове.
Обитават го около 30 000 вида растения, 700 уникални вида птици, повече от 480 вида земноводни, 7500 вида пеперуди и около 100 известни вида млекопитаещи. Нова Гвинея е и дом на уникални представители на фауната, като най–известни са райските птици, които са обект на особена почит от страна на местното население.
През 2005 г. група американски изследователи открива в тропическите гори на планинския район на Нова Гвинея място, наречено от тях „Изгубен свят“. Учените откриват в изгубения свят повече от 20 неизвестни досега вида жаби, четири нови вида пеперуди, пет неизвестни на науката вида палми и множество растения. Открити са няколко вида редки двуутробни – дървесно кенгуру, а също така и шестоперата райска птица на Берлепш, по-рано считана за изчезнала.
След няколко дни пътуване покрай и по р. Сепик сред плуващи дървета и огромни крокодили стигаме до по-малка река. Тя е насечена с бързеи, през които се преминава много трудно - изискват се голяма сила и смелост. Бързеите-водопади тук са стръмни, а водата бушува с огромна сила и лодките биват обръщани, поради което прекратяваме прехода.
Ако опиша всички невероятни преживявания, трябва да е в дебела книга, но все пак ще спомена още някои. Папуаси ни устроиха угощение "муму": пълнят яма с горещи камъни, покриват ги с бананови листа и ядлива папрат и пекат свинско, риба, зеленцуци, отгоре също покрити с растителност и горещи камъни.
Друго угощение беше питон по папуаски. Отсичат главата на питона и през дупката, образувала се след това няколко пъти наливат вода - така чистят вътрешностите, след което го пълнят с типични за региона зеленчуци и зелении, таро и банани. Пекат по своя начин с горещи камъни в изкопана яма.
Станах свидетел и как добиват сол, както и саго - брашно от сагова палма. Тъй като саговата палма е рядкост, угощенията със сагови лакомства са само за специални празници. Ако има и червей вътре в хлебчетата, това вече е истински пир. Тук разбрах колко апетитна е захарната тръстика. В Папуа тя расте великолепно и ядливата част достига няколко фута. Мъжете, жените и децата я дъвчат с голямо удоволствие, за разлика от плодовете на хлебното дърво, което все пак пекат отвреме-навреме. Месото от гущери е много вкусно, бяло и нежно. И с охота бива консумирано от местните хора. Видях още как при отлив ловят риба с кошници.
Тук черупките от кокосови орехи са чинии, дървените пръчки - вилици, които носят в косата, защото ги използват и за гребен. Раковини служат за лъжици, кост от свиня или кенгуру е нож. Над бицепса мъжете носят гривни, наречени "сагю". Те се плетат от дървесни кори и треви, украсени с раковини. Mного ценно украшение, наречено "булра", е огърлицата от зъби на дива свиня. Обиците са дървени или от костенурка.
Папуасите изсичат дърветата на даден участък в планината и го превръщат в земеделска градина. Ограждат го със стъбла от захарна тръстика, за да защитят от прасетата. Ежегодно получават няколко пъти реколта от зеленчуци.
Като цяло, папуасите имат по една жена, но ако се разболее, я отпращат при близките ѝ и си взимат друга, която да може да се справя с работата. В късния следобед винаги виждахме жени, натоварени с тежки мрежи с продукция и деца; мрежите са преметнати на челото. На главата носят наръч дърва, в едната ръка държат стръкове захарна тръстика, а в другата - още едно дете. Женска грижа е и носенето на вода от ручеи и в общи линии всичко, свързано с поддръжката на дома и отглеждането на децата.
Децата съвсем рано се включват в работата редом до баща си. Ставах свидетел на комични моменти: 4-годишни момченца носят дърва, палят огън, чистят плодове до баща си и внезапно хукват към майка си, сграбчват майчината гръд и започват да сучат. Този начин на живот води до твърде рано похабяване на външността.
Макар че папуасите се къпят всеки ден, натриват тялото с треви и пясък, кожните болести тук са нещо обичайно. И ние пострадахме, нахапани от всякакви гадини. В страната има най-много случаи на ХИВ и СПИН от Тихоокеанския регион.
Асоциацията на водолазите от цял свят смята крайбрежните води на Папуа Нова Гвинея за едни от най-добрите води в целия свят. Папуа Нова Гвинея е страна с уникална природа, в която живеят специфични етнически групи. Освен това тя има невероятна история и традиции. Най-общо казано Папуа Нова Гвинея е земята на все още неизследваната природа, земята на тропическите гори, земята на водопадите, студените планински райони, блатата, девствените коралови рифове, варовиковите скали и тревистите равнини. Страната е дом на хиляди видове екзотични растения и уникални животни, насекоми и птици.
Папуа Нова Гвинея е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Богатствата от полезни изкопаеми, като нефт, въглища, дървесина, медна руда и злато, формират 72% от приходите от експорт.
Папуа все още носи мрачната слава на "земя на човекоядци". Хората тук продължават да вярват в духове и заклинания. Традициите се пазят, дори и най-жестоките. А неотдавна учени откриха че населението на остров Нова Гвинея е от изчезнал човекоподобен тип - с гени, наследени от рядко меланезийско ДНК.
Снимки: Валя Кулишева
