Невена Момчилова
Българската кралица на адреналина - 82-годишната Пенка Балева, за 40-и път превъртя брояча на емоции. Салта във въздуха, викове, усмивки, танци и куп екстремни преживявания, накараха Аспаруховия мост във Варна да кипи от енергия на максимална скорост. Ентусиастите, готови да полетят, се убедиха лично, че в уникалното чувството при свободно падане няма нищо страшно и скачането с бънджи е пристрастяваща емоция.
На 9 септември се навършиха 25 години от прощъпалника на екстремните спортове у нас. Любителите на силните усещания отбелязаха събитието на Аспаруховия мост, изпълнявайки скокове с бънджи.
Преди четвърт век, когато група ентусиасти от Варна решават да направят нещо ново и различно, те едва ли са предполагали, че ще положат основите не само на клуб „Адреналин“, но и на екстремните спортове у нас. „Скокът с бънджи е като наркотик, пристрастена съм към адреналина... Всеки път се чувствам преродена“, твърди Пенка Балева и добавя още хъс в намерението ми да скоча от моста.
Преди да полетиш с главата надолу, специален екип се грижи за сигурността на всички ентусиасти, като ги обезопасява с колани. „Ще скачаш ли?“, е въпросът, след който разбираш, че се обичаш прекалено силно. Поех дъх и се запътих към зоната, от която „зависи“ животът ми.
Кръвта ми вреше, адреналинът беше на макс. Невероятната гледка и водата ме успокояваха. Мислите, които препускаха в главата ми, бяха: „Мога да го направя, въжетата са здрави, ще бъда в безопасност, това изживяване си струва...“ Несравнимото чувство да преборя себе си още повече ме убеждаваше да скоча.
Моментът на истината обаче настъпва в мига, в който се изправиш на парапета и погледнеш надолу. Казах си: "Една 82-годишна жена го направи, аз ли няма да мога?" И... полетях надолу от 52 метра височина... Изстрелвайки се, почуствах неописуем прилив на живот. В началото затворих очи, но след стотни от секундата ги отворих - бях решила, че искам да се насладя максимално на това уникално изживяване. Свободата, която усещах, бе несравнима. Чувството за безопасност крещеше в мен през цялото време... Виждах как водата бързо и сигурно се приближава към мен и докато се усетя, бях на метри от нея...
„Направих го, добре съм...“ Поех си дъх и адреналинът отново нахлу с бясна скорост по цялото ми тяло. Разтворих ръце и се почуствах преродена. Осъзнах, че това не е всичко и трябва да се върна към реалността. В далечината чух гласовете на момчетата от екипа „Хвани въжето и се закопчей...“ Дръпнах го към себе си, хванах куката и я затегнах за колана. Отново дочух „Хвани се и се се дръж здраво...“, и тегленето започна. Когато бях вече на парапета, един младеж ме попита с усмивка: „Как си?“ С още по-голяма усмивка му отговорих: „Невероятно!“ След секунди вече бях на земята и се чувствах по-жива от всякога.
Летенето с главата надолу накара всяка част от тялото ми да преживее тази екстремна емоция на пълни обороти. Имах чувството, че изтръсках всичко негативно и го хвърлих дълбоко в морето. Забелязах, че броят на желаещите да скочат се е увеличил. Повечето от тях не бяха изпитвали екстремното преживяване. Едни гледаха уплашено, други танцуваха, но всички ми задаваха въпросите: „Как е чувството? Какво усещаш? Кога те е страх най-много?“ Заредена, усмихната и горда им казах: „Хора, направете го. Няма да съжалявате... Скокът с бънджи си струва!“
И така, преодоляла собствения си страх, заедно с всички ентусиасти отпразнувахме рождения ден на клуб „Адреналин“. Атмосферата сред приятна и весела компания, в комплект със скара, бира и вкусна торта, затвърди убеждението ми, че всички фенове на адреналина са невероятно положителни хора.
