Пьотър Липолитов, VI клас
Село Казашко е първото и единствено руско село в България. Създадено е през 1905 г. Признато е за село през 1908 г. Казаците всъщност са руснаци, които са напуснали Русия, заради реформите на Петър I.
От земите край река Дон, където са живели, тръгват към Азия (Турция) и се установяват в България, Румъния и Украйна. Освен в Казашко, в България са се заселили и на още на едно място - Татарица, намиращо се до град Силистра.
Казаците са наричани още староверци, старообрядци и липованци. Наричани са така, защото са съхранили своята вяра, традиции и обичаи. Липовани, защото са изработвали посудата си и иконите от липа. В Казашко населението е съставено предимно от потомци на руски старообрядци.
За разлика от българите, руснаците празнуват Коледа на 7 януари. Традиционните ястия на коледната трапеза са пелмени, холодец (пача), голубци (сарми), пирог (кекс), плечинда (баница) и борш. Традицията на руската Нова година е жените да минават по къщите, да ръсят жито и ориз за плодородие, с думите „Сею, вею, посываю, с Новым годом поздравляю".
Всяко родено руско бебе е кръстено с име от книга. Тази книга представлява „книга с имена“ и когато се роди бебе, родителите избират име от книгата.
В миналото не е било разрешено да има смесен брак – например, руснак да е женен за българка. Мъжете не са се бръснели, а жените не са си подстригвали косите. Традиционното облекло на казаците е „кичка“ - малка шапка, „касяк“ едноцветна кърпа за покриване на косите на жените, пояс, църковно облекло „подьовка“, „рубашка“, риза, сукман, куцавейка и куфайка.
Църковните литургии в Казашко са водени единствено от руски свещеник. В селото има руски музей, руско училище и парк на брега на езерото. Има още и библиотека, която пази старите руски книги, и читалище, което пази и предава руските традиции и фолклор.
Казашко пази и спомени за Цар Борис III. Един от тези спомени е свързан с моя прапрадядо Кондрат.
Царят много обичал да кара локомотив и често минавал покрай Казашко. През 1922 г. той спрял на гарата в селото. Слязъл и видял едно дете да си играе на брега на езерото. Това дете се казвало Фома. Царят го попитал как се казва, кои са баща му, майка му и на колко години е.
Царят поискал от дядо Кондрат (бащата на Фома) да му направи лодка. Когато била готова лодката, дошла колесница. Взели дядо Кондрат и лодката и ги завели в двореца Евксиноград. Там бил посрещнат от царя, който много хареса направената лодка, платил му за работата и му издал грамота за майстор лодкар.
Проектът „Млад Репортер - творческа работилница за изкуството на добрите новини“ се изпълнява от „Венис Груп“ ЕООД в партньорство с Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий 1927“ с. Тополи с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ при Община Варна, Направление 5: Любителско изкуство
