От втората половина на миналия век в света са направени няколко опита за създаване на ефективен и безопасен самолет, способен да лети със скорост, превишаваща скоростта на звука. Практическите полети обаче приключиха в началото на 2000-та.
И ето че авиоконструкторите отново се връщат към тази трудна, но доста примамлива задача. Стартап-компанията Boom Technologies се е заела да преосмисли свръхзвуковите реактивни полети. Наскоро тя представи своя напълно функционален прототип на новия самолет XB-1.
Последният действащ свръхзвуков самолет, работещ по редовни маршрути, беше френският Конкорд. При крайцерска скорост (скоростта с минимален разход на гориво) от 2440 км/ч, той покриваше разстоянието от Лондон до Ню Йорк само за 3 часа и 20 минути – над два пъти по-бързо от конвенционален самолет. Той бе снет от експлоатация през 2003 г.: бе скъп за поддръжка, изразходваше много гориво, а и при цена от $10 500 за двупосочен билет бе трудно да се запълнят стоте места в салона. Що се отнася до руския Ту-144, търговската му експлоатация продължи малко повече от шест месеца.
Летателните изпитания на машината ще започнат през 2021 година. Новият лайнер ще може да измине разстоянието между Париж и Монреал за по-малко от четири часа, а полетът от Лос Анджелис до Сидни ще отнема само 8 часа и 30 минути. За сравнение, днес полетите между Лос Анджелис и Сидни с Boeing 777 на American Airlines или Delta Airbus A350 без междинно кацане отнемат най-малко 15 часа.
Фюзелажът на ХВ-1 е дълъг почти 22 метра. Интересното е, че при свръхзвукова скорост външната повърхност на самолета може да се нагрее до 120-130 ° C. Ето защо материалите от обшивката на самолета са проектирани да издържат температури над 150 °C. Това по никакъв начин не се отразява на условията в салона.
За разлика от съвременните конвенционални самолети, летящи на височини 9000-11000 метра над земята със скорост 850-900 км/ч, свръхзвуковите самолети летят много по-високо. „Нормалната“ височина на полета за тях е около 18 000 метра, а скоростта надвишава скоростта на звука, тоест 1224 км/ч.
Разреденият въздух на такива екстремни височини позволява да бъде намалено въздушното съпротивление, а заедно с това и прегряването на външните елементи по корпуса, както и разхода на гориво.
Експертите отбелязват, че аудиторията от потенциалните купувачи на билети за новия XB-1 до голяма степен ще зависи от цената на свръхзвуковите полети.
Снимка: Boom Supersonic
