Червеният облак или червената мъгла съвсем не са мистика, а неизучен до момента природен феномен, едно от малкото явления на Земята, които търсят свои отговори.
Всички загадъчни явления в нашия свят може да бъдат класифицирани в три групи.
Към първата спадат общоизвестни природни явления, като мълниите, добре изучени от науката, като механизъм на възникване, но техните проявления и досега не са напълно понятни на учените.
Във втората група може да присъединим явления, които очевидно са природни, но не са добре обяснени от науката. Като примери може да посочим кълбовидните мълнии, анормални зони като Бермудския триъгълник, загадъчни животни, неизвестно откъде пръкнали се на планетата Земя, да не говорим за съществото Йети и прочие.
В третата група, която обхваща явления с митичен характер, напълно е възможно те да имат също природен произход, конвенционалната наука търпи фиаско. Налага се да изучаваме привидения, пътешествия във времето, паралелни светове.
Червената мъгла преди всичко може да бъде прибавена към втората група от загадъчни явления. Хората достатъчно рядко ги наблюдават, но ги запомнят за цял живот.Гледката напомня на бушуващ пожар, но без реални последствия.
Инж. Вадим Федосеев от Новосибирск, който се сблъскал в цветната мъгла през 1980 г. по време на експедиция по повод падналия Тунгуски метеорит в района, разказва:
„Низината беше пълна с огнена лава, от която се издигаха нещо като слънчеви протуберанси. Цялото това море от огън стремително се приближаваше към нашия лагер, а някои от нашите хора хукнаха да се спасяват с бягство. Като дойдохме на себе си и се върнахме в лагера, не открихме и следа от тази огнена стихия.“
Още едно описание на червения облак е оставила Надежда Ланговая от Санкт Петербург, която, 14-годишна по това време, била на гости на баба си в Казахстан, днес селището е именувано Базарчула:
„Беше прекрасно лятно утро. Помагах на баба ми в градината и изведнъж над полето се вдигна огнена стена. Баба ми ми каза да бягам бързо към селото и аз полетях, по-бърза от вятъра. Огнената стена леко ме следваше, а след това всичко се покри с червена пелена. Нищо не ми се случи, освен че нищо не виждах в огнената мъгла, която бе паднала съвсем ниско, на около 2 м над земята. В този момент край мен прибяга малко изплашено камилче, чиято козина буквално искреше.“
С подобен „огнен мираж“ се сблъскал и пожарникар от Естония през 1984 г. край село Рапла, когато там бил подаден сигнал, че горят ферми, и изплашени, местните хора описвали огнената стихия. Когато екипите на огнеборците пристигнали на място, не открили и следа от инцидента. Всъщност работниците във фермите непрекъснато говорели, че са видели пожара и остава впечатлението, че хората са били жертва на мираж.
Огнен облак неведнъж е бил наблюдаван и в морето. За това разказва капитан Н. Васкюевич, който не само видял горящата паст на океана, но и собствения си кораб, обхванат от пламъци. Всичко наоколо горяло, но без дим и огън, а след това той изчезнало без следа.
Мнозина изследователи наричат червената мъгла мираж, но досега нито една от многото версии за произхода му не е получила научно потвърждение.
Неслучайно по повод странното явление в интернет бе цитирана шеговитата фраза, използвана някога от забравените съветски геофизици: „Природата е пълна с безброй причини.“
Източник esoreiter.ru
