Данните, изпратени на Земята от космическата станция "Касини", показват наличието на гигантски прахови бури, която са бушували на спътника на Сатурн – Титан преди няколко години.
Статия с тълкуване на случващото се е публикувана в списание “Нейчър геосайънс“. Информацията сочи, че Титан е третата планета от Слънчевата система, след Земята и Марс, където са регистрирани подобни явления.
"Титан е много активен спътник - казва Себастиан Родригес, изследовател от университета „Дени Дидро“ в Париж. – Ние вече познаваме геологията и въгледорния цикъл на планетата. Сега към това можем да прибавим и друга аналогия с Марс: мощни бури от органичен прах, който би могъл да е издигнат от поривите на вятъра от големи дюни край Екватора на спътника.“
На инфрачервените изображения от 2009 г., заснети по време на равноденствието на Титан, за първи път учените уловиха изключителни светли обекти.
Първоначално тези светли петна бяха възприети като облаци с метан в атмосферата, но по-внимателното изследване навежда на мисълта, че те се образуват високо над морската височина. Компютърната симулация показва, че белите области са прах, който вятърът е издигнал от дюните на Титан.
Части от геоструктурата на планетата, която напомня на Земята, за първи път бяха открити от учените през 1994 г. с телескопа „Хъбъл“. Детайлно да бъде огледана планетата по това време бе невъзможно. Истинското наблюдение и изследване на Сатурн, чийто спътник е Титан, започна на 15 октомври 1997 г., когато работата си започна американската междупланетната станция „Касини“.
На 14 януари 2005 г. в атмосферата на Титан навлезе спускаемият апарат „Хюйгенс“. Самата станция в периода 2005 - 2007 г. препращаше в центъра за управление снимки от повърхността на спътника на Сатурн.
Получените космически снимки направиха на учените голямо впечатление. Фотографиите от областта, наречена „Фенсъл“, твърде напомняха на пустинята Калахари на земята. А друга, назовавана „Белет“ – на пустинята Руб ал Хали в Оман. Засечени бяха дюни с височина 100 м, широки до 2 километра, а площта им бе стотици километри.
В близост до северния полюс на Титан отчетливо бяха фиксирани свързани с канали големи езера. Учените дори видели, че по тях протича нещо. Тази част от планетата напомня на Канада, Финландия или Карелия.
Забелязана била и голяма река, да речем като Нил. Тя била с дължина около 400 км и се вливала в море. Това е първата извънземна река, открита в Слънчевата система. А Титан е първият космически обект, на повърхността на който се забелязва течност.
Сходството на Титан със Земята се допълва от това, че планетата има плътна атмосфера, в небето й се носят облаци, образуват се мъгли и валят дъждове.
Точно заради наличието на атмосфера – 95 процента азот, спътникът на Юпитер винаги е предизвиквал интереса на астрономите.
Този факт е открит през далечната 1944 г. от астронома Джерад Куипър. На практика на Титан кислород няма. Впечатляват и размерите на Титан, която отстъпва само на спътника на Сатурн – Ганимед. Както на Земята, така и на Титан има годишни времена.
Планетата е открита в 1655 г. от холандския астроном Христиан Хюйгенс. Диаметърът на Титан е 5152 км.
Разбира се, между нашата планета и Титан има сериозни различия.
Температурите на загадъчния спътник на Сатурн са минус 100 до минус 200 градуса Целзий в различните области. По тази причина в каналите и езерата не тече вода. Това са въглеводороди, съединения на метан и етан - по точно етанът е 80 процента, метанът – 10, а пропанът е около 8 процента. Останалите 2 процента са: бутилен, ацетилен и др.
Казано по-точно – спътникът Титан е естествен склад от нагорещени газове. Запасите превъзхождат няколко пъти тези на планетата Земя. И навярно е най-големия склад в Слънчевата система. На практика това е синята мечта на всяка газова компания на нашата планета.
Снимките на Титан, които направи и прати спускаемият апарат „Хюйгенс“, показват камъчета и големи камъни с диаметър около 2 м. Повърхността им е полирана. Учените предполагат, че съдържанието на камъните е от вода и амоняк. При температура от минус 180 градуса водата придобива необикновени свойства.
Има обяснение и за препълването с пясъци на местните пустини. Пясъкът може да представлява паднал от атмосферата продукт на въглеводородите. По нашите земни понятия, по-скоро това е сняг.
Като отчетем външното сходство на Земята и Титан, възможен ли е там да съществува живот? Почти 200-градусовите студове определено са проблем за развитието на разумен, но прости организми на спътника може и да има.
През 2010 г. специалисти биолози от НАСА заявиха, че са открили признаци за елементарни форми на живот на Титан. Те обаче оцеляват не чрез поемането на кислород, а на метан-водородни съединения. По-късно тази теория не намери потвърждение, макар и да не е изцяло отречена.
И така, Сатурн и Титан ще продължат да вълнуват изследователи. Макар че животът на международната станция „Касини“ в Космоса приключва.
