Една от най-великите загадки на планетата Земя е Марианската падина. И до момента на практика тя е неизследвана. Дори оскъдните данни, които изследователите са получили за най-дълбоководната точка на нашата планета, удивява и дори плаши всички.
Изключително е обстоятелството, че на тази умопомрачителна дълбочина съществува живот.
Освен това, учените се натъкват на не толкова примитивни морски същества, които са се приспособили да живеят при тези фантастични условия. Но изследователите са попадали и на загадъчни явления, за които всъщност нищо не знаем и към момента не е по силите ни да проникнем в природата на техните тайни.
Като си дават сметка за тези факти, руските учени са замислили да предприемат проучване на Марианската падина. По този повод в момента се подготвя специална апаратура - батискаф „Витяз“ и дълбоководна база. За тази експедиция разказва ръководителят на проекта, който се финансира от фонда за перспективни изследвания - Виктор Литвиненко:
„Смятаме да се спуснем в Марианската падина през есента на 2019 г. Дотогава трябва да направим пробно потапяне през пролетта в Черно море. След това през лятото ще се придвижим към Тихия океан, за да можем през есента да покорим най-голямата световна дълбочина. Всичко върви по план. За необходимата апаратура се грижат специалистите от Централното конструкторско бюро за морска техника „Рубин“. То трябва да е надеждно и да бъде напълно готово през януари.
И въпреки че Фондът за перспективни изследвания официално заяви, че целта за спускането в Марианската падина е разработка на дълбоководни технологии, съпътстващите цели, като например вземането на проби от дъното и водата, дават да се разбере, че руските учени са си поставили далеч по-солидни задачи. В това число изучаването на възможен живот на тази невероятна дълбина.
И кой знае, може би тайните на Марианската падина ще бъдат преоткрити. Не случайно, от тези дълбочинни спукания се интересуват всички, защото те са на границата на разбирането на съвременната академична наука.
Марианската падина се намира на 11°21' северна ширина и 142°12' източна дължина в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. Дълбока е 11 100 м и е дълга 2550 км. Дъното ѝ се намира на 6366,4 км от центъра на Земята. Марианската падина е границата, на която се засичат две тектонски плочи – Тихоокеанската влиза под Филипинската.
Наричана е „четвърти полюс на планетата“ и е най-слабо проученият участък от хидросферата. На 23 януари 1960 г. в Марианската падина до дъното се спуска батискафът „Триест“ с швейцарския учен Жак Пикар и американския лейтенант от ВВС Дон Уолш.
Марианската падина не е просто дълбока бразда в океанското дъно – тя бележи местоположението на една субдукционна зона. Субдукционните зони се образуват, когато част от океанското дъно – в случая Тихоокеанската плоча – се подпъхне под друга – Филипинската. Една от причините Марианската падина да е толкова дълбока, обяснява Стърн, е най-старото морско дъно, което се намира в западната част на Тихия океан. То е на 180 милиона години.
Дъното на океана се формира от лавата по граничните ръбове на океанските плочи. Когато е прясна, е сравнително топла и подвижна: движи се по повърхността на лежащата под нея мантия. Остарявайки, тя се отдалечава от източника си, охлажда се и става все по-плътна, като по този начин слиза още по-надолу.
Такъв е случаят с Марианската падина. Сред причините, които правят дългата 2550 километра падина толкова дълбока, е и фактът, че тя се намира далеч от каквато и да е голяма земна маса, което означава, че е далеч от калните речни устия. Много други дълбоки падини са запълнени със седимент. Близките разломни линии пък оформят Тихоокеанската плоча на мястото на падината така, че тя потъва по-стръмно от други субдукционни зони.
Потапяне
Марианската падина първоначално е проучена през 1951 г. от Кралския военен кораб "Чалънджър". На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината – The Challenger Deep. Използвайки ехо локатор, "Чалънджър II" регистрира дълбочина от 10 900 м на 11°19'N, 142°15'E.
През 1957 г. руският крайцер „Витяз“ измерва дълбочина от 11 034 м, но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване.
През януари 1960 г., по време на първото спускане, Пикар и Уолш са изненадани да открият, че това не е „мъртъв свят“, а напротив – има живот. Двамата описват дъното, като „равно и много чисто“. През 1962 г. М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина от 10 915 м. На 24 март 1995 г. японската сонда "Кайко" дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м.
През 2012 г. канадският режисьор Джеймс Камерън слиза сам до дълбините на падината с помощта на батискафа „Deepsea Challenge“ в чието разработване участва и самият той. Капсулата извършва няколкочасово пътуване, откъдето е донесен заснет 3D седемчасов материал с помощта на HD камери, образци от почвата и живи организми за биолозите и геолозите. Заснетите от Камерън кадри влизат в основата на научнопопулярен филм на „Нешънъл джиографик“.
Изучавайки уникални видеокадри и образци, получени в хода на дълбоководната мисия на холивудския режисьор Джеймс Камерън през март с.г., учените открили причудливи форми на живот. Например на дълбочина почти 11 000 метра дъното буквално е осеяно с „килим“ от микроорганизми.
На такава невероятна дълбочина са били открити 17-сантиметрови, подобни на скариди същества – амфиподи. Тестовете показали, че в организма им има съставки, благодарение на които тъканите и влакната успешно функционират в условията на високо налягане. Сред тях е сило-инозитол, идентичен на препарата, използван в клинични изпитания за лечение на болестта на Алцхаймер.
От Марианската падина са били извадени на повърхността около 20 000 микроорганизма, които са подложени на генетичен анализ, както и безброй огромни едноклетъчни амеби.
Въпреки рекордното спускане на Камерън, не е възможно да знаем какво точно се случва в субдукционната зона, тъй като по-голямата част от процесите се развиват на 700 км под земната повърхност.
