Медният язовец се среща в Африка, на юг от Сахара, в Западна Азия, в Индия и на Арабския полуостров. Има славата на най-безстрашното животно в света, което напада дори крокодили. Това може да се прочете в Книгата за световните рекорди „Гинес“.
Медният язовец (Mellivora capensis, Медояд) е вид от семейство Порови. Рател, както още е известен, е разпространен почти из цяла Африка, западните и южните части на Азия - Източен Иран, Южен Ирак, Пакистан и Раджастан, Индия. Той е единственият вид от рода Mellivora и подсемейството Mellivorinae.
Торсът, бузите и муцуната обикновено са черни или тъмнокафяви, докато скалпът, вратът и гърбът са светлосиви или бели. Това оцветяване го прави лесно забележим на дневна светлина. Някои медни язовци, най-вече от гората Итури в Конго са изцяло черни. Достига дължина 66 – 75 cm, а опашката му е до 20 - 60 см, а теглото - 13 - 19 кг.
Медоядът има доста издължено тяло, набит и широкоплещест. Кожата около врата е с дебелина 6 мм и това му помага да оцелява в битка с враговете. Главата е малка и плоска, с къса муцуна. Очите са мини, а ушите са като цепки, за да се справя с леопарди и лъвове.
Медоядът има къси и здрави крака, петопръстен е. Лапите му са въоръжени със силни нокти, по-къси при задните крака , и доста дълги при предните. Опашката е къса и е покрита с дълги косми, с изключение при основата й. Има два чифта гърди. Черепът на медояда малко прилича на този на европейския язовец, както и на неговия роднина мраморния пор. Черепната кутия е по-широка от тази на кучетата. Медоядът притежава анална торбичка, нещо необичайно за животни от семейство Порови. Миризмата на торбичката е задушлива и помага за укротяване на пчелите, при набези на пора над техните кошери.
Макар да е най-вече самотник, медоядът ловува по двойки през размножителния период през май. Малко се знае за любовните му навици. Смята се, че бременността при женската е 6 месеца. Обичайно е поколението да е от две бебета, които се раждат слепи. Те се „изразяват“, като жално скимтят. Гласът на медояда е дрезгав. При чифтосване, мъжките издават силни звуци, подобни на грухтене. Когато са нападнати от кучета, медоядите крещят като мечета. Продължителността на живота на това уникално животно е средно 24 г.
Медоядите живеят в дупки, които са изкопали сами, като са способни да направят тунел в твърда почва за 10 минути. Обиталищата им имат само един вход и камера с размери 1 – 3 м.. Случва се обаче да се нанесат в изоставени бърлоги на тръбозъб и брадавичеста свиня, или термитни могили. Медоядите са интелигентни животни.
Известно е, че те са пословично безстрашни и упорити животни, които атакуват противници, многократни надминаващи теглото и размерите им, и ги разкъсват. Повечето хищници не искат да си имат работа с медоядите и заради това, че козината им е в цветове, която ги прикриват в естествената им среда.
Хранят се най-разнообразно от представителите на семейство Порови, но предпочитат месото. В по-дивите райони ловуват по всяко време на деня. Нощем го правят по места, населени с повече хора. Когато търси храна, медоядът подтичва в тръс със скоростта на млад мъж. Въпреки името си, той е предимно месоядно животно. Негова плячка са дребни гризачи, скорпиони, птици, яйца, насекоми, гущери, змии, дори отровни, като кобрите, костенурки и жаби, дори и мърша. Когато се налага , медоядът яде мед, плодове и зеленчуци , корени и луковици. При търсене на растителна храна, е установено, че животното повдига камъни или пробива кората на дърветата. В Индия са известни случаи, в които медоядът е разкопавал погребани човешки останки.
