Photo: Filiz Elaerts @ Unsplash
Слоновете вече не са единственото национално животно в Тайланд. Министерският съвет на страната официално утвърди пет породи котки за национални символи на страната.
В списъка вече са включени добре познатата сиамска котка, както и четири древни породи с дълбоко културно значение – Корат, Суфалак, черната котка Корн Джа и бялата Као Маний.
По този начин вековната любов на тайландците към котките получи официален статут. В Тайланд тези животни никога не са били просто домашни любимци – те са обичани, обгрижвани и защитени, възприемани като носители на късмет, благополучие и духовна закрила.
Тази почит не е нова. Още преди векове тайландците описват своите най-ценни котки в ръкописите „Tamra Maew“ – „Книга със стихове за котките“, илюстрирани поеми и трактати от XIV–XVIII век, в които котките са разделени на такива, които носят щастие, и такива, които предвещават нещастие. Сред „благословените“ породи изпъкват именно Корат, Суфалак, Корн Джа и Као Маний – котки, които и днес будят възхищение и тайнственост.
Сиамска котка
Photo: Logg Tandy @ Wikimedia CC BY-SA 4.0
Сиамската котка е една от първите точно разпознати породи ориенталски котки. Точният произход на породата е неизвестен, но се смята, че произхожда от югоизточна Азия, както и че е потомък на свещени котки в храмовете в Сиам (днес Тайланд).
За първи път изображение на такава котка е открито в древния ръкопис от Сиам „Tamra Maew“ (т.нар. „Книга със стихове за котките“). До края на 19 в. на практика тези котки остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд, където са познати няколко разновидности на породата, наричани Wichien-maat („Лунен диамант“).
Сиамските котки са умни, общителни, обичат да са сред хора и силно се привързват към тях. Твърди се, че по характер приличат изключително на стопаните си. Тези котки са много игриви дори и като възрастни. Те са изключително паметливи и умеят да се отблагодаряват за всяка добра дума или жест на стопанина си.
Корат (Korat) – котката, която носи дъжд и благополучие
Photo: Marko Ganzaro @ Unsplash
Сребристо-синкавата Корат е една от най-древните естествени породи в света и вероятно най-известната тайландска котка извън страната. Произхожда от североизточната област Након Ратчасима (исторически Корат), откъдето идва и името ѝ.
Любопитен факт е, че в Тайланд Корат никога не се продава – тя се подарява. Смята се, че подарена Корат носи щастие, плодородие и стабилност. Традиционно младоженци получават чифт такива котки като благословия за дълъг и хармоничен брак. По време на суша Корат е участвала в ритуали за дъжд, при които котките били носени из селата като символ на надежда и възраждане.
Характерната глава с форма на сърце и яркозелените очи правят породата лесно разпознаваема. Но зад елегантния външен вид се крие котка с изключителна интелигентност и силна емоционална връзка със стопанина си. Корат не понася самотата и често следва човека си из дома, търсейки постоянен контакт.
Суфалак (Suphalak) – забравената котка на богатството
Photo: Khao Manee @ Wikimedia CC BY 3.0
Ако Корат символизира благополучие, то Суфалак е котката на богатството и просперитета. В древните текстове тя е описвана като „котката с цвета на медта“ – рядка, красива и високо ценена.
През XX век породата почти изчезва, което дълго време кара специалистите да смятат Суфалак за мит или загубена линия. Едва през последните десетилетия тайландски развъдчици започват целенасочено възстановяване на породата. Това прави Суфалак една от най-редките котки в света и изключително ценна за фелинолозите.
Козината ѝ е плътна, едноцветна, в наситен шоколадово-кафяв тон, без петна или ивици – всяко отклонение се счита за нежелано. Очите са златисти до кехлибарени. По характер Суфалак е общителна, игрива и лоялна, силно привързана към хората и изненадващо „разговорлива“.
Корн Джа / Коня (Konja, Korn Ja) – черният пазител на дома
Photo: publicdomainpictures.net
Докато в много култури черните котки се свързват с лош късмет, в Тайланд те имат точно обратното значение. Корн Джа, известна още като Коня, е смятана за защитник на дома от зли сили и негативна енергия.
Тази напълно черна котка – с черна козина, нос и възглавнички на лапите – е била отглеждана в храмове и домове на знатни семейства. Вярвало се е, че присъствието ѝ пази дома от нещастия и зли духове.
Корн Джа е тиха, наблюдателна и изключително интелигентна. Макар да е описана в Tamra Maew, днес породата не е официално призната от повечето фелинолози и е изключително рядка извън Тайланд. За любителите на котешката история тя е жива връзка с древните вярвания на Югоизточна Азия.
Као Маний (Khao Manee) – белият скъпоценен камък на кралете
Името Као Маний означава „бял скъпоценен камък“ – и малко породи оправдават толкова добре името си. Снежнобялата козина и блестящите очи, често в различни цветове, я превръщат в една от най-зрелищните котки в света.
В продължение на векове Као Маний е била запазена изключително за тайландското кралско семейство. Смятало се е, че носи чистота, дълголетие и изключителен късмет. Котките с хетерохромия – едно синьо и едно златно око – са били особено ценени и смятани за знак на божествена благословия.
Зад аристократичния си вид обаче се крие котка с жив темперамент. Као Маний е изключително общителна, интелигентна и „говорлива“, често сравнявана със сиамските котки по поведение. Любопитна подробност е, че както при други бели котки със сини очи, понякога се среща вродена глухота – факт, познат на тайландците още в древността.
Корат, Суфалак, Корн Джа и Као Маний не са просто екзотични породи. Те са част от духовната и културната идентичност на Тайланд, символи на ценности, вярвания и връзката между хората и животните.
В епоха, в която повечето съвременни породи са създадени чрез селекция, тайландските котки напомнят за време, когато животните са били възприемани като пазители, талисмани и носители на съдбата. Днес, вече и с официален национален статут, тези котки продължават да очароват света – не само с красотата си, но и с историите, които носят в очите си.
Материалът е подготвен с помощта на ChatGPT
