Невяна Троянска
Ако искате да откриете „своя“ Занзибар – без лъскаво курортно ежедневие с „фешън“ атмосфера и снобско 24-часие, изберете югоизточната част на острова. Там плажовете са безкрайно дълги – и при отлив, и по време на прилив, покрити с мек кораловобял пясък, без стълпотворение на туристи и натрапчиво търговско присъствие на местните...
Тук мъжете се грижат за лодките, с които изкарват прехраната си, жените при отлив потеглят към фермите за водорасли, а туристите – като нас, се оставят на течението...
Неслучайно изразът, който най-често се чува на острова, е Hakuna Matata... „Не се коси“, „Нямаш проблеми“, Take it easy - такава е философията на живота в Занзибар. А в Джамбиани са доразвили тази философия до степен на безметежно безвремие, „надграждайки“ дежурната Hakuna Matata със задължителното Pole-Pole. Смисълът на двете думички е „бавно“, „спокойно“, „без нерви“ или звучното българско „яваш-яваш“. Hakuna Matata Pole-Pole – това е неизменният отговор, когато започнеш да се ядосваш, че е спряла водата, че гидът за поредната екскурзия до другия край на острова закъснява, че търговецът на плажа се опитва да ти продаде сувенир на жираф или зебра на цената на цяло стадо африкански животни...
Факт е обаче, че още на втория ден духът на Hakuna Matata Pole-Pole се вселява и в теб, а усещането за нирвана не те напуска до мига, в който не виснеш на опашката на летището за обратния полет.
Но стига с лирическите отклонения. Назад към Занзибар и Джамбиани!
През 2021 година танзанийският тропически остров се оказа идеалното място за бягство от световната истерия Covid-19. Пандемията, която блокира планетата и надяна маски на жителите й, без значение на възраст, пол и религия, сякаш бе подминала Занзибар. Президентът на Танзания Джон Магуфули отказа да наложи в страната ограничения срещу коронавируса, с което превърна острова в Мека на туристическата индустрия.
В Занзибар има места за почивка за всеки вкус и джоб. За справка - екскурзиите, организирани от агенция „Емералд травел“. „Туристическите“ и по-снобски курорти са на север - в Нунгви (Nungwi) и Кендуа (Kendwa). Там луксозните хотели мерят звездите си, а в ресторантите и баровете животът кипи до зори с партита на лунна светлина. С две думи – занзибарският Слънчев бряг. С три – не е по вкуса ни.
Затова се отправихме към Джамбиани (Jambiani). Първата ни с среща с рибарското село в югоизточната част на острова ни шокира. След тесния асфалтиран път, осеян със съвсем „български“ дупки, централната улица на Джамбиани се оказа прашна, достатъчно широка отсечка, за която не само асфалтът, но и чакълът бяха нещо непознато.
Центърът на селото – няколко паянтови бараки с многофункционално предназначение. В едната мирно съжителстват бакалия, баничарница и... чейндж бюро. До нея – плод зеленчук, а по-нататък „туристически“ магазин за дрехи. Джамия – без минаре и високоговорител, но с регулярни служби по няколко пъти на ден.
Къщите, и те паянтови, с напукани стени и изкорубени прозорци. Наоколо кудкудякат кокошки, разхождат се крави и търчат малчугани, които преследват туристите с викове „Джамбо“ (Здравей), в очакване да им дадеш бонбон или някой шилинг. Все едно си попаднал във Факултето, Столипиново и Максуда взети заедно. И се питаш, това ли е Райският остров, за който мечтаят всички...
Само на метри обаче, между основния „булевард“ и океана попадаш в друг свят. Пясъчни пътеки, обрамчени с цъфнали бугенвилии, зокуми, ароматни плумерии и прочее цветна екзотика, те водят към плажа. Хотелските стаи – едно- или двуетажни къщички с покриви от палмови листа и малка веранда пред всяка. „Сламени“ чадъри, шезлонги, а зад оградата - бял бял пясък, от който започва Океанът.
Всъщност „започва“ два пъти на ден, когато има прилив. При отлив водата се отдръпва на километри навътре, разкривайки удивителен свят от подводни обитатели – непознати раковини, корали, морски таралежи, водорасли...
Именно водораслите, наред с лова на риба, октоподи, калмари, скариди и всякакви други „морски дарове“, дават шанс за прехрана на жителите на Джамбиани и околните селища. Освен туризма. От 90-те години на ХХ век по югоизточното крайбрежие на Занзибар започват да „никнат“ ферми за водорасли.
Дървени колове, стърчащи над водата, посочват местата на фермите, където, овързани с въжета, за да не ги отнесе океанът, се отглеждат растенията. Жените събират водораслите по време на отлив и ги разстилат на слънце върху килим от кокосови палмови листа, за да ги изсушат.
А после, през Занзибар Сити и Дар-ес-Салам, суровината поема към фабриките за преработка в Дания. Карагенанът, който се извлича от водораслите, се използва в широко в козметичната и хранителната промишленост, а според статистиката във фермите край Джамбиани в момента се добиват по 120 тона сушен продукт месечно, които се експортират на цена от $450 за тон. Но май пак се отплеснах...
Точно на плажа на Джамбиани усещането за безметежно безвремие те завладява изцяло, изпразва главата ти от всякакви мрачни мисли, оставяйки място само на наслаждението. Hakuna Matata Pole-Pole… Вятърът смекчава усещането за непоносима жега. Температурата на въздуха е 37 градуса, на водата гони 40, но въпреки това се чувстваш комфортно. (Все пак не забравяйте слънцезащитния крем с фактор 50+, без него кожата ви ще се покрие с мехури, от които може да ви спаси само сокът от лист на алое вера, прясно откъснат от градината!)
Отливът бавно отдръпва океана, оставяйки рибарските лодки килнати на пясъка. Плажът се ширва чак до хоризонта, като пустиня, а по него, като във филм, се редят картини сякаш от един друг живот.
... Жените, които бавно се движат по пясъка, понесли торби с водорасли на главите си. Търговките, които, нарамили пълни чанти с цветни шалове и дрехи, спират пред всеки хотел с туристи с надежда да продадат нещо от стоката си ...
... Рибарите, които, докато чакат прилива, за да излязат на улов в океана, обгарят дъната на лодките си, за да не пропускат вода ...
... Учениците, провеждащи поредния си час „сред природата“ - момченцата с бели ризки и сини панталони, момиченцата, прикрити от глава до пети в униформите си в мюсюлмански стил (все пак 98% от жителите на Занзибар изповядват исляма) ...
... Масаите – стройните високи мъже с кожа като абанос, които предлагат на почиващите изработените от тях сувенири и бижута. С тояги в ръце, загърнати в яркочервени роби, те разстилат парче плат върху белия коралов пясък, подреждат стоката си и те подканят: „Ела да видиш, гледането е безплатно“.
Преди да тръгнем от България ни бяха предупредили в никакъв случай да не снимаме масаите без разрешение, за да не предизвикаме гнева им. Изненадващо за нас, дългокраките момчета се оказаха усмихнати, приветливи и разговорливи, така че до края на нашата ваканция познавахме по име почти всички. И не, изобщо не се притесняваха да ги снимаме и те да се снимат с нас ...
Истинският живот на Джамбиани кипи на плажа под открито небе. Дори „картинната галерия“ на селото е на пясъка. Самите картини – цветни и екзотични като всичко на острова. И - актуално, „галеристът“ рекламираше цената им с „ковид“ анонс: „Художник – масай, Corona price“.
Приливът дава друго лице на плажа на Джамбиани. Тогава пясъчната пустиня изчезва, океанът става отново океан и цялото село се изсипва във водата.
Лодките се отлепват от дъното и опъват платна... Слънцето за кратко обагря в розово върховете на палмите. Време е за бира, вечеря на свещи и нощното лице на Hakuna Matata Pole-Pole…
Не си мислете обаче, че Занзибар е само безкраен плаж под тропическо слънце. Островът крие още цял куп изненади, непозната за европейците флора и фауна и безкрайни поводи за впечатляващи приключения, за всяко от които има отделна екскурзия.
Да споменавам ли, че не пропуснахме нито едно от тях?!? Но те си заслужават отделен разказ.
Вижте още: You Don't Fool Me: Занзибар 2021 - Heaven For Everyone
