Есемес алармира за приближаването на полярни мечки. Движение при специален режим. 500 местни жители на почти 220 000 кв. км площ. 9 месеца зима. Това е Диксон, най-северното селище в Русия, основано преди 100 г. През последните 30 местните са намалели 10 пъти. През 70-те години на миналия век обаче тук са пристигнали и са се установили хора от цяла Русия, бившия Съветски съюз.
Ето я мечката! И цялото село побягва
Коренните жители си спомнят, че появата на полярна мечка в околностите е било рядкост. Но сега почти всяка седмица есемес от администрацията предупреждава хората, че е забелязан хищник, да бъдат внимателни.
"Мечките мигрират от февруари до март и преминават покрай селото. Но през последните 2-3 години някои от животните са тук и през лятото. Единствената мярка за безопасност, ако на улицата няма кучета, е да се огледате. Ако кучетата са спокойни или тичат, всичко е наред. Когато местните съзрат мечка, веднага подават сигнал до общината и полицията. Техни екипи се качват по колите и прогонват хищника”, раказва Робърт Праскинис. Той живее в селото от 1977 г. и е литовец, който първо се заселил в Подмосковието. Озовава се зад Полярния кръг, след като взема за съпруга жена, родом от Диксон. Работил е като машинист в котелно, сега е програмист в администрацията и е единственият човек в цялото село, който може да ремонтира и поддържа компютри.
Нашествието на мечките е факт за всички тук. Местните жители обаче подчертават, че досега не е имало трагични инциденти заради хищниците. "Полярните мечки идват все по-често, преди само веднъж през детството ми имаше нещо подобно. Мечката и мечето й останаха почти месец, след това тя си тръгна и изостави бебето. То бродеше бездомно край къщите, дори децата не се страхуваха от него. Сега е в питомник в Красноярск", обяснява Алберт Мингажов, жител на Диксон, учител по английски в местното училище. Семейството му се преместило тук от Украйна, когато Алберт бил невръстен. Завършил гимназия и след това се прибрал тук.
Двата бряга на стария Диксон
Според Росстат до 2018 г. в Диксон са живели 548 души. Полет до Норилск от селището има всяка седмица, но местните жители рядко се възползват. Билетите за пътуване в двете посоки са почти 30 000 рубли при средна заплата от 40 000. Заплатите, като се имат предвид цените в магазините и скъпите такси за ток, отопление и т.н., са ниски. Всички продукти се доставят по въздух и са скъпи: ябълките са - 300 рубли за килограм, млякото - 120 рубли през лятото и 200 през зимата.
Диксон е разположен от двете страни на протока. От едната страна - остров с летище и полярна станция, от другата – жилищата на местните хора. Преди време те са обитавали къщи на двата бряга, но след това се преместили, затворено било училището и си тръгнали - някои към Норилск, други към Дудинка.
„Островитяните" не се върнаха в селото. Жена ми и детето ми живееха там. Всичко беше различно: магазини, училища. Нарекохме мястото "селото на отвъдната земя". Имаше перспективи, някаква надежда. И сега ходим с жена ми - рядко ще срещаш жива душа, малко са хората", разказва Алберт Мингажов. На острова има летище и метеорологична станция, така че не можете да се нарече напълно изоставено, въпреки че почти никой вече не живее там.
Външни хора в Диксон идват тук след паспортна проверка и с разрешение за пребиваване, тъй като
Тук е гранична зона
26-годишната Виктория Ю. е прекарала детството си на остров Диксон, семейството й заминава през 2005 г., когато училището затваря. "Мнозина си купиха апартаменти в Норилск, Дудинка или Красноярск. Някои се преместиха в селото от другата страна – най-вече служители на метеорологичната станция и на летището", споделя Виктория. Според нея, въпреки тежките природни условия, на острова се е живеело добре. Покоряващата красота на Северното сияние. Нямало проблеми, както на Континента, хората винаги си помагали, нямало толкова изкушения, казва тя.
Фотографът Валери Смирнов разказва за всекидневието в някогашния Диксон. Сега той живее в Иваново, но е прекарал 17 г. на острова. "Завърших Морското училище в Ленинград. Целият Съветски съюз беше пред мен. Директорът на училището, спомням си, имаше в кабинета си голяма географска карта. "Избирайте - от Архангелск до нос Шмит", ми каза той. Избрах Диксон. Авиатори, синоптици, хидролози и служители работеха на морското пристанище тук. Имаше много деца, детски градини и ясли. Някои хора пристигнаха, привлечени от романтиката, други – заради парите, аз останах цели 17 години, но някои - и повече време. "
"Не е студено"
Робърт Праскинис казва, че имат проблеми - като във всяко малко населено място, "но в континенталната част можеш да вземеш автобус и да отидеш до друг град, тук единственият шанс е самолет". Минус е, че болницата не работи, а вече сме възрастни. Ако пациент е болен, се извършва санитарен полет и идва медик от другаде.
Никой не се оплаква от времето: свикнали са със силните ветрове и снежните бури, а студовете в Диксон не са най-свирепите. "Сега е ясно и мразовито, започва полярната нощ. Ветровете са чести. Но студовете не са толкова големи, колкото в Норилск и Дудинка, там малко да духне - не можеш да излезеш навън. 12 месеца е зима, през останалите е лято. През юли ледът се стопява, морето е красиво и отворено за плаване до октомври - ноември.
Къщите в Диксон са топли, удобствата са същите, като навсякъде. Хората не мислят, че условията тук са тежки. Живеят, както във всеки град, само малко по-свободно, няма суетене.
В Диксон си имат фитнес зала - мнозина прекарват свободното си време там. Едни спортуват, други рисуват, трети готвят и си ходят на гости. Има клуб, в училището - музей. През лятото семействата ходят в тундрата и си правят барбекю. Ловят и риба. И ни канят да посетим най-северното поселище в Русия.
Със съкращения от neputevie.ru
