В Петербург празнуват два последователни дни на котката. През първия честват котките, които живеят по мазетата на Ермитажа и охраняват музейните шедьоври от плъхове. След него идва празникът на уличните котки, който пък е посветен на останалите котки и котараци на Петербург.
"Е, хайде, влизайте, щом сте дошли", сякаш казва добре поддържан черен котарак с бели лапи и показва своите владения - множество дълги коридори в подземието с топли тръби и малки прозорчета към двора. Котаракът Лушка и многобройните му колеги работят в Ермитажа. Те имат много важна задача - да предотвратят появата на мишки и плъхове в Зимния дворец, защото в противен случай музейните ценности могат да пострадат.
Котаракът Лушка на работното си място. Снимка: Анна Сорокина
Веднъж годишно Ермитажът отваря своите подземия и кани всички да се запознаят с котките, които живеят в тях. Това се случва в Деня на ермитажната котка - в края на май или началото на юни.
Защо има котки в Ермитажа?
Снимка: Legion Media
Котките са на официална служба тук от времето на императрица Елисавета Петровна.
През 1745 г. тя издава указ, с който от Казан в Санкт Петербург да бъдат докарани тридесет от най-големите и агресивни котки. Те охраняват мазетата както по време на Наполеоновите нашествия, така и по време на революцията и през съветската епоха. В миналото срещу плъховете в Ермитажа са използвани химически средства, но само живите плъхоловци се справят толкова добре със задачата си.
По време на Ленинградската блокада котките изчезват от града и старинните къщи се напълват с плъхове. Застрашени са не само шедьоврите на Ермитажа, но и животът на хората, защото плъховете изяждат храната и пренасят опасни болести.
Денят на ермитажните котки. Тези мазета обитават охранителите на Ермитажа. Снимка: Игор Руссак/Sputnik
Властите се обръщат към жителите на регионите на страната, които не са обхванати от войната, с молба да помогнат на Ленинград да възстанови популацията на котките.
Най-големите "пунктове за събиране" са в Ярославъл (250 км северно от Москва) и Тюмен (над 2000 км източно от Москва): през 1943 година с един влак в Ленинград пристигнат 5000 истински сибирски котки. В центъра на Тюмен дори има площад с паметници, посветени на това събитие. Може би потомците на същите тези сибиряци все още служат в Ермитажа. А музейните работници в твърдят единодушно, че тук никога не са виждали плъхове - самата миризма и присъствието на котките ги плаши.
Трудно е да се пресметне колко котки има тук днес, защото те не седят на едно място, а постоянно оглеждат мазетата, които са дълги около 20 километра или пък се "съвещават" в двора, където само те и техническият персонал имат достъп.
В деня на ермитажните котки се провежда конкурс за рисунки. Снимка: Анна Сорокина
Директорът на музея Михаил Пиотровски само преди няколко години разказа, че е поставил "лимит" от петдесет котки, а "излишъка" сътрудниците предават в добри ръце. Служителите на музея обаче допълват, че котките са още повече, тъй като някои идват при тях само да хапнат (купички с гранули има на почти всеки ъгъл), а след това се занимават с котешките си работи. "Ако котка дойде при нас от улицата, ние не я гоним", казват служителите.
Познават котките по муцуната
Обитатели на Котешкия дом, който заема част от подземията. Снимка: Анна Сорокина
"Познаваме всички постоянни ермитажни котки по муцунките, - разказват в подземието. - А някои от служителите знаят и имената им".
Големият черно-бял котарак Маврик прекъсва "работна среща" с петниста Шарлот и снежнобелия Макар на стълбите, веднага щом чува името си. "Какъв добър домашен котарак, нали Маврик?", гали го служителка.
Котката Шарлотка похапва. Снимка: Анна Сорокина
"Обитаемите мазета са по целия периметър на Зимния дворец. По-голямата част е заета от "работни зони", където котките се разхождат свободно и живеят собствения си живот, а част е предоставена на Котешката къща.
"Тук имаме котки на лечение или на диета – ето на Женева ѝ беше предписана специална храна и, за да не взема храна от други, ние я поставихме тук".
Котаракът - предсказател Ахил и ветеринарят Ана Кондратиева. Снимка: Александър Галперин/Sputnik
Преди да бъде настанена в мазето, раираните Женева и Варя живеели в дома на служителка от Ермитажа, но след нейната смърт, роднините не пожелали да се занимават с котките. Служители на музея казват, че се опитват да намерят дом за такива котки възможно най-скоро, тъй като те са свикнали с хората.
В котко-кафенето "Котешка република". Снимка: Александър Галперин/Sputnik
Преди да се дадат, котките се ваксинират и ако тези котенца са над 7 месеца, тогава се стерилизират. Някои котки, които не са намерили стопани, след Ермитажа се озовават в котешкото кафене "Републиката на котките" недалеч от музея. То е основано от ветеринарния лекар на Ермитажа Анна Кондратиева през 2011 година. Между другото, тя самата отскоро е и щастлива притежателка на котарака-гадател Ахил.
Котките - главен символ на Петербург
Това е Генерал. Той не отговаря на "пис-пис".Снимка: Анна Сорокина
"Републиката на котките" също има свой празник - това е Денят на петербургските котараци и котки, който се отбелязва веднага след Деня на ермитажната котка. За един ден Конногвардейският булевард се превръща в КОТКОгвардейски и се изпълва с котки от най-различни породи. Тук се събират както домашни котки със своите хора, така и професионални развъдчици, които демонстрират редки окраски. На празника идват и доброволци, които предлагат на котки и на хора да се намерят едни други.
Котаракът Димок и неговият човек. Снимка: Анна Сорокина
Котаракът Димок (от рус.- дым - пушек, така в Русия често наричат сивите котки) е обикновен скитник, който някога е намерил своите хора, художничката Анна и нейния приятел. Сега спокойно ходи на каишка и дори отива на почивка с компанията. "Много му хареса да пътува и обича новите преживявания. Както е и при хората - някои обичат да общуват, а други - да си стоят вкъщи и да гледат телевизия", казват те.
Лаки и Елизавета се разхождат по КОТКОгвардейския булевард. Снимка: Анна Сорокина
Тук курилският бобтейл Лъки "се разхожда" на рамото на своя човек Елисавета, а на поляната търси най-вкусната трева бенгалът Симба - той изглежда страшен, но всъщност през цялото време се оглежда, за да разбере с кого си бъбри стопанинът му и дали го хвали достатъчно.
Бенгалският котарак Симба в търсене на най-вкусната трева. Снимка: Анна Сорокина
"Като цяло, идеолог на събитието още през 2005-а стана художникът Дмитрий Шагин от творческата група "Митьки" - казва Олга Титович, прессекретар на "Републиката на котките". - Котките са символ на уют, доброта, а освен това са и раирани, а от "Митьки" носят раирани фланелки, така че гостите идват на празника, облечени във морски фланелки. Когато "Републиката на котките" отвори, ние подхванахме традицията и започнахме да провеждаме мащабен градски празник всяка година. Вярваме, че котките обединяват спортисти, бизнесмени и креативни хора - всички".
На самото събитие "Републиката" не подарява котки, а предлага съзнателен подход към избора на вашия домашен тигър. "Котките имат нужда от човек, а човекът има нужда от котка, а ние сме нещо като агенция за запознанства, - казва Олга. - В крайна сметка, когато помагаш на котка, не се знае на кого помагаш повече, на котката или на себе си".
Източник: RUSSIA BEYOND
