Юлия Кунева
Пътуването до Милано със самолет минава неусетно. Само 2 часа и 10 минути от Варна и вече сме на летището в Бергамо. Казвам си:- приключението може да започне. Посрещат ни приятели, които са с автомобил, и попадаме в голямо задръстване. Винаги е така по празниците. Обясняват ни, че Милано е пълно с народ от южните части на Италия и всички се прибират по родните си места.
Когато пристигнеш за първи път в този втори по големина град в Италия, с 1,4 млн. жители, имаш чувството, че ще се изгубиш сред хилядите хора по улиците, особено в историческата част на мегаполиса.
Милано обаче, който е построен в 590 г. пр.Хр., има много добра инфраструктура, а по четирите линии на метрото много бързо се стига до всяка точка. Билетите от автомата са по 2 евро и важат за час и половина , като можеш да се прехвърляш от един на друг влак. Паралелно на повърхността са разположени гарите на жп транспорта, който е много удобен с влакчетата си за жителите и гостите на града.
Всяка гара има собствен облик, а сред най-интересните от архитектурна гледна точка е Централната. Тя е била изградена през 30-те години на миналия век по заповед на Бенито Мусолини. И така, в Милано е най-добре да ползвате метрото.
Спирката на площада с миланската катедрала, известна още като Дуомо, е много удобна. Като детска игра е да се ориентираш, за да разгледаш забележителностите в историческата част на града.
Градежът на катедралата е започнал през 1386 г. Тя е с уникална визия, с тераси, от които Милано се вижда от птичи поглед и се открива панорама към Алпите.Тук е бил коронован за крал на Северна Италия завоевателят й Наполеон. А пред самата внушителна църква със „златната“ скулптура на Дева Мария, кацнал във висинето, е паметникът на крал Виктор Емануил Втори. Площадът гъмжи от разхождащи се местни и туристи, и от ята гълъби, които не се притесняват да кацат сред хората.
Решаваме да прекосим Галерията, носеща името на краля, известна като един от най-големите и красиви покрити пазари в Европа. Строежът на монументалната сграда започнал точно по поръка на Виктор Емануил Втори през 1865 г. Тук е нещо като „стъргалото“ за гражданите и гостите на Милано, които си правят разходки, срещат се, пазарят. Галерията води към скулптурната композиция с Леонардо да Винчи, разположена в скромна градинка. По пътя си през галерията не пропускайте да поразгледате лъскавите витрини на световноизвестните брандове. Нали Милано е и столица на модата...
Аз лично не пропуснах да се завъртя три пъти на пета върху мозайката с Бика, един от четирите символа на Милано, защото бях попрочела, че това носи късмет.
Срещу монумента с Леонардо да Винчи, от чиято кончина Италия чества 500 г., е разположена прочутата опера „Ла Скала“. Знаехме си, че нямаме шанс да гледаме последното за годината представление на „Тоска“, но все пак се наредихме на голяма опашка от чакащи.
Понякога, в последния момент пускат билети на поносими цени от 20-30 евро. Нямахме късмет, хората си направили списък още в 5,30 ч сутринта с надеждата да се вредят да се насладят на спектакъла. Тук ще се върнем след почивните дни, за да разгледаме музея на „Ла Скала“.
Трябва да предупредя, че ако се случите по Коледа в Милано, нищо не работи на 25 и 26 декември, нито музеите, нито ресторантите, даже моловете. За посещения е затворен и прочутият стадион „Сан Сиро“, към който също има музей. Въпреки това папараци, около 20 души, снимат ли снимат отвън.
В музея на „Ла Скала“ можеш да останеш и 2 часа, прехласнат по историята на операта, която е възстановена след бомбардировки по време на Втората световна война, както е и с Дуомо.
Блясъкът на изкуството лъха от всеки експонат. Мебелите, полилеите, бюстовете на световноизвестни композитори. Тук има специална зала с места, където може да се послушат изпълнения на оперни звезди, преминали през театъра през годините.
Фотоси на оперните прими, костюмите и бижутата, с които са излизали на сцената, са грижливо подредени. Виртуална разходка също е възможна, като тя е придружена с информация за различни артисти и периоди от историята на театъра.
Успяваме да надникнем и в самата Мека на „Ла Скала“ и да видим отгоре кралската ложа. Домакините ни разказват, че годишният абонамент за представленията може да бъде и от порядъка на 17 000 евро. За вход в музея платихме по 9 евро на човек.
В крепостта „Сфорца“ влизаме заедно със стотици хора през задсната порта. Входът е свободен. От някогашната цитадела, която 750 г. е била свързана с историята на града, са останали само стените. Личи, че някога около нея е имало ров, пълен с вода.
Огромната сграда с обширен двор носи името на владетеля Франческо Сфорца, тъй като той дал надежди разрушената по-рано крепост да бъде възстановена. Сега тук непрекъснато вървят културни събития, има музеи, които привличат гостите на града и миланчани. Пред официалната порта на замъка има скулптура на защитника на Милано – Св. Амброзио и красив фонтан, който е особено ефектен вечер.
Имахме голямо желание да видим „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи в манастира „Света Мария деле Грацие“, но се оказа, че няма билети. Можеш да си ги купиш и онлайн, но обикновено 3 месеца по-рано. Знаете, че пред уникалната творба на гения престоят е 15 минути, тъй като се съхранява при специални условия. Същата бе и ситуацията ни с посещението на Музея на науката и техниката, където са изложени 170 еизобретения, сътворени от съвременни научни специалисти, по рисунки и проекти на гения Да Винчи.
При обиколките си из Милано неизменно ще се натъкнете на т.нар. порти. Те са били нещо като контролно-пропускателни пунктове за влизане и излизане от Милано. Пред нас е Венецианската, която днес се използва за показване на експозиции с произведения на изкуството.
Изморени сме и сядаме отсреща да опитаме от италианската пица. 8-10 евро за доста големичка, няма малки и средни. Средна бира – 6 евро, и т.н. В Милано цените си ги бива. Но поне в най-скъпата зона на града продавачите не се чумерят, когато влезе скромен посетител. Известна е случката с китайски туристи, които били външно доста неглиже, но за 15 минути си накупили дрешки и обувки за 25 000 евро. Големите намаления на стоки в града се предлагат след Нова година, за разлика от практиките в България.
Спирам дотук, но скоро ще ви разкажа още за този очарователен за мен град.
