Герчо Герчев, член на ВАсТА
Наближава най-важният за мен български празник – 24 май, денят на братята Кирил и Методий. Не знам как е при другите хора, но в навечерието на подобни дни си припомням случки, на които по-рано не съм обърнал достатъчно внимание. Така стана и тези дни. Спомних си как през февруари 2018 г., разглеждайки един малък замък в Южна Полша, открих неизвестен за мен факт за историята на тази страна.
Много и различни са полските замъци. Някои от тях са станали наследствени резиденции на полските крале - Вавел в Краков и Кралският замък във Варшава. Незабравим е Кшионж, най-известният от така наречените Силезийски замъци в Южна Полша – първоначално построени от поляците, но после многократно достроявани и разширявани от немците.
Различен е рицарският замък Малборк – една от главните крепости на Тевтонския рицарски орден, владял няколко века Кьонигсберг, днес Калининград. В Полша има много замъци, също както в Германия, Франция, Чехия и другите централно и западноевропейски страни. Още от древността замъците там били частна собственост и се предавали по наследство, можело да бъдат продавани. Дори нерядко се случвало владетелите да запазят собствеността върху своя замък, независимо че междувременно друга държава е завладяла територията около него. Строежът, преустройството и разширението на всеки замък ставали бавно, по времето на няколко поколения собственици.
В България нямаме замъци. Тези от времето на Първото и Второто Български царства били разрушени по време на османското робство. Турците, от своя страна, не са строили замъци, защото в османската империя всичко принадлежало на султана. Той само за определено време давал на свои заслужили, верни приближени да управляват някой град, село или област. След някое време ги давал за управление на друг свой приближен. Затова тези владения не били наследствени. Предприемчиви, властимащи турци, можели да създават чифлици, от чиито доходи забогатявали, но не можели да ги оставят в наследство на своите деца.
Но да се върнем в Полша. Преди да ви разкажа какво видях, трябва да спомена защо повечето от най-ранните полски замъци са построени в южната, планинска част на страната. Има различни легенди за възникването на град Чешын. Той се намира в планината, на полско-чешката граница, на двата бряга на река Олза. До Първата световна война градът е бил полски, но след войната е разделен от реката на две части - полска и чешка.
Според една от местните легенди тримата братя Лех, Чех и Рус изкопали тук питеен кладенец за общо ползване. После се разделили и тръгнали с дружините си в различни посоки - на запад, на юг, и на изток, да търсят нови земи за хората си. Така те поставили началото на западнославянските и на източнославянските народи. Легендарният кладенец и днес съществува. Той е в центъра на полската част на Чешын, близко до местната крепост. Над кладенеца е построена красива беседка, на вътрешната стена на която накратко е разказана легендата за тримата братя. Кладенецът е традиционен обект на поклоннически пътувания.
Сега вече мога да ви разкажа за онзи малък замък близко до град Ополе в Южна Полша, в който намерих сведения за братята Кирил и Методий. Замъкът Рогув Ополски първоначално е бил стражеви пост на тукашния брод на река Одер. Стражата осигурявала безопасното преминаване на пътниците през брода и събирала съответна пътна такса. По-късно Рогув Ополски се доразвил като замък на местния управник. Днес е напълно реновиран и в него е подслонен отделът за исторически, географски и други карти на Ополската Воеводска библиотека.
Докато се разхождах в едната изложбена зала, в голяма стъклена витрина видях разтворена книга, на дясната страница на която имаше гравюра на двама свещеници и над нея надпис "Първоначалната история на Полша". Старите книги пишат, че в много отдавнашни времена е пристигнал славянски княз, комуто било „тук текстът продължаваше на следващата страница, която не можех да обърна... А в долната част на страницата беше написано:"Светите Кирил и Методий, Апостоли Славянски, с чието посредничество ние, поляците, получихме светлината на вярата християнска."
Можете да си представите как се развълнувах, гледайки тази разтворена книга! Дотогава не бях чувал, че братята Кирил и Методий са подпомогнали християнизирането на Полша.Разпитах уредника на замъка за подробности,и той ми разказа че Свети Войчех, е ученик, последовател на братята Кирил и Методий. За него ставало дума в текста в горната част на страницата. Wojciech Sławnikowic е роден на територията на днешна Чехия. Получил църковно образование в Магдебург, Германия, където приел името на своя църковен патрон Адалберт. Бил епископ на Прага.
Както много други славянски проповедници, в тогавашна славянска Велика Моравия, обхващаща територии на днешните Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Украйна и Австрия, Войчех приел идеите на братята Кирил и Методий, че всички народи са равни пред Бога, и станал техен последовател.Той е един от първите християнски проповедници в Полша и има важна роля при покръстването на страната. Християнизирането на Полша и създаването на Полската държава са два неразривно свързани исторически процеса, завършили практически едновременно.
Войчех бил убит при едно от неговите проповеднически пътувания в земите на неславянското племе пруси, източно от Гданск, в района на бъдещия Кьонигсберг. Със сребро, съответстващо на теглото на тялото му, полският княз Болеслав I Храбри откупил тялото му от прусите и го погребал в първата полска столица Гнезно. Войчех е канонизиран като първия християнски светец на Полша. В замъка Рогув Ополски бях силно впечатлен от новостта, която научих. И ето сега, в дните преди 24 май, изплува в паметта ми наученото за братята Кирил и Методий и тяхната роля в историята на Полша. Те неслучайно са канонизирани като светци просветители, обявени за равноапостоли на славяните, съпокровители на Европа.
