Credit: French national heritage office
Запечатано в бъчвата си през 1472 година, най-старото вино на света, което още става за пиене, почива тихо в избата на хосписите в Страсбург.
Това почти шествековно бяло вино е дегустирано само три пъти в историята - всяка глътка е запазена за моменти от изключителна важност. За пръв път то е дегустирано през 1576 година в чест на съюза с Швейцария. По това време Цюрих се опитва да заздрави съюза си със Страсбург, където изпитват съмнения, че далечният швейцарски град може достатъчно бързо да се притече помощ.
Тогава достойните граждани на Цюрих се ангажират да докажат, че могат да изминат около 240 км за по-малко от 24 часа и предприемат прочутото “Пътуване с просената каша”, или Hirsebreifahrt, което се празнува на всеки десет години.
Натоварват на лодка гърнето с току-що сварената каша точно след полунощ и лодкарите се напъват да гребат с всички сили. Те пристигнаха в Страсбург в 20 часа същата вечер, като скъпоценният товар бил все още достатъчно топъл, за да изгори устните – ако тогавашните хроникьори не преувеличават леко.
Виното е дегустирано отново през 1718 година, когато болницата е възстановена, и за последен път през 1944 година, след освобождението на Страсбург от нацистка окупация по време на Втората световна война.
Чудесно запазено в запечатана бъчва при оптимални условия в избата, виното остава бледо и ароматно, противопоставяйки се на възрастта си с тихо достойнство. То стои не само като чудо на винопроизводството, но и като свидетел на векове европейска история - отлежало в мълчание, докато империи са се издигали и падали над него.
