Юлия Кунева
Група видни интелектуалци всяка година пътуват към Света гора и Атон. Един от тях е варненският художник Васил Василев, който, по думите на неговите сподвижници, е вярващ, православен християнин. За този вид туризъм, наричан поклоннически, по цял свят се говори и оферти има безброй. Но да те приемат на посещение в Атон, има правила. Там женски крак не стъпва, а на входа, така да го кажем, те проверяват внимателно да не би да не си мъж. Както е във Ватикана след вероломството на папеса Йоана. Имало е дамски опити за промъкване в Светата обител, но са били неуспешни.
Да, Васил Василев, познават го не само у нас, а и в чужбина, живописец с оригинална експресионистична четка. Следва своя темперамент, както се изрази снощи изкуствоведът Румен Серафимов. „Джото, ренесансово мислене и палитра“ - Васко си признава, че е негов последовател.
И точното място е галерия „Тереза“, където домакинята – художникът Тереза Зиковска и спътникът й в живота отец Дончо радушно посрещаха дошлите да изплакнат очи сред картините на художника. А защо ви разказвам всичко това? Снощи в галерия „Тереза“ във Варна бе открит новият сезон с прекрасна изложба на Васил Василев. Артистичното пространство се „пукаше по шевовете“ от хора, а отпред също бе пълно с народ. Колеги, приятели, почитатели дойдоха да видят платната на един живописец, който скоро заминава отново на Атон.
На снимката от ляво на дясно: Изкуствоведът Румен Серафимов, Тереза Зиковска и Васил Василев, откриването.
Жълто-сиви и по-весели багри от палитрата на Васил Василев заковаха вниманието на публиката. Сюжетите – божествени жени и ангели. Спасението. Енигматично. Но и още нещо, на ниво -1. Пейзажи.
Сред платната в експозицията, нова посока на Васил Василев от две-три години насам, са един летен и шест зимни пейзажа. Най ми допаднаха птиците, чиито сенки виждаме като на длан.
Големите приказки ги оставяме на изкуствоведите. Художникът не обича да анализира и коментира творбите си. Скромен е. Платната сами говорят.
А Васил Василев отново се стяга за Света гора, за последните 6 - 7 години не е пропускал да отиде дотам. Преживяването е изключително, а един от поклонниците, който е делил стая с него, казва, че точно на това място – в Атон, и под един покрив с един човек, го опознаваш и виждаш по съвсем различен начин.
Васил Василев е роден през 1957 г. в село Змейно, община Омуртаг. Завършил е "Живопис" във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" (1982 година). Популярен е най-вече като майстор на живописта, но не са му чужди графиката и скулптурата.
Освен в България, със самостоятелни изложби, е имал участия със свои платна в Хайделберг, Москва, Холандия. Негови картини са били част от общи изложби в Европа и Канада. Представял се е със свои работи на Международното биенале на графиката във Варна, както и в Маастрихт, Любляна и Битоля.
Негови произведения са притежание на частни колекционери в България, Русия, САЩ, Испания, Норвегия, Италия, Холандия, Швейцария, Франция. И още - Националната художествена галерия - София. Пушкинския музей в Москва, Градската художествена галерия - Варна, както и ГХГ - Бургас, в галерията в Гданск - Полша.
Любопитен факт е, че платното "Криле на желанията" на Васил Василев е собственост не на кого да е, а на режисьора със световна слава Вим Вендерс. Картини на художника притежава и акад. Владимир Александрович Лисичкин, внук на прочутия хирург, известен като Св. Лука Кримски. В момента в Добрич се гради храм в негова чест.
Васил Василев е носител на Награда „Варна“ за живопис през 2014 година През 2017 г. чества 60 години юбилей. Той продължава пътешествието си с голямата ладия на православието в изкуството.
Снимки: Юлия Кунева, Яков Шустов, галерия "Тереза"