“Пробуждането на природата” е озаглавена съвместната изложба от картини – живопис, рисунки и гоблени на френската художничка Ан дьо Колбер-Христофоров и българката Елена Панайотова. Експозицията ще бъде открита в 18 ч. на 5 юли в зала Каменна в Двореца Балчик и ще е на вниманието на ценителите до 24 юли.
Ан дьо Колбер-Христофоров (родена през 1936 г., Франция) е художничка, която вижда света по магически начин и го претворява с ярки цветове през сърцето си, преоткривайки и интерпретирайки много културни традиции. Правила е много изложби по целия свят, но голямата й любов остава природата и най-вече хората на България.
От нейните картини бликат впечатленията от сетивата й, отворени за светлината, колорита, директните преживявания с хората, споделени емоции, празници и ритуали. Въздействието на работите й е директно и непринудено, заредено с положителна енергия.
Елена Панайотова е родена през 1964 г. в София. Завършва Художествена академия, специалност живопис в класа на проф. Д. Добрев през 1989 г. Има 25 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Македония, Франция и други страни, както и многобройни участия в групови изложби и проекти. Нейните интереси са в областта на рисунката, обекта, инсталацията, живописта, фотографията.
В настоящата изложба Елена представя две серии от рисунки с цветни тушове, едната, вдъхновена от стари географски карти, и другата – от света и формите на растенията, детайли от листа и плодове, които имат понякога причудливи форми, но винаги ни убеждават в съвършенството на природата и красотата на обикновените неща, която често не забелязваме.
Елена Панайотова казва:
„Винаги са ме привличали старите карти и като изображение, и като носители на познание за съответната епоха. Разбира се, картографията се появява по практически причини – търговия, пътуване, икономика, опознаване или завземане на нови територии.
По картите на света на Ератостен, Страбон или Хекатос си даваме сметка, че в тогавашните представи светът е свършвал някъде до Карпатите, не по на юг от изворите на Нил и на Изток до Средна Азия. През вековете познанията се разширяват, разбира се. Забележителна с точността си е картата на света на Мартин Валдзеемюлер, направена преди откриването на Америка. Но сега в нашето дигитално време на Google maps и сателитите, които виждат всичко, ми изглежда невероятно с каква акуратност линиите на старите карти следват брегове, реки, планини и местоположение на селища.
От моята гледна точка това са и първи абстрактни изображения, пренасящи реалността в съвсем нереално измерение.
За мен от години е удоволствие да интерпретирам стари карти, работейки с туш и мастило на хартия, да пътувам мислено из непознати земи и да следвам пътищата, преминати от древните картографи и изследователи. Дълбоко в клетките ни лежат заспали описания на местности, отминали битики и любови. Защото сме родени в южни земи, населявани от дълбока древност. Люлката на европейската цивилизация.“