Същинският проблем е, че повечето сгради паметници на културата са частна собственост. Това твърди министърът на културата Боил Банов в отговор на критичния доклад на Сметната палата за опазването на културното наследство у нас. И вероятно има известно основание.
„Има една част собственици, които са злонамерени – търсят разрухата. Но искам да кажа, че и да се срути една къща, тя трябва да бъде възстановена, както е била. Много сме консервативни в това отношение“, каза днес министър Боил Банов, след като бе атакуван от Сметната палата за необгрижване на старините ни.
Банов се защитава, че по време на мандата му бюджетът за паметниците на културата се е увеличил двойно – близо 7 млн. лв. Повишени били заплатите на служителите в министерството, които опазват културното наследство. Министърът обяви, че предстои Националният институт за недвижимо културно наследство да се премести на първия етаж в сградата на Министерството.
През последните 3 години не е правен мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство у нас. Това пишат от Сметната палата, на базата на направен одит. Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство не работят ефективно за опазване и поддържане на обектите, казват още проверявалите ситуацията.
Одитът е предприет, след като през последните години медиите периодично сигнализират за лошото състояние на паметниците на културата. Към министъра на културата са отправени 15 препоръки. Според Сметната палата основен проблем е, че сградите – паметници на културата, се изоставят, а това води до саморазрушаването им. В част от случаите това е напълно пресметната злонамереност на собствениците им или е резултат от съдебни спорове за наследство или придобиване на терен за модерно строителство на апетитни точки в градските зони, сочан журналистически наблюдения.
„Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. Това е довело до изоставяне на старите квартали в градовете. Вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация”, сигнализират от Сметната палата.
В одита се посочва още, че не е приета Национална стратегия за недвижимите културни ценности, които са 39 476 на брой. Сред тях са и близо 15 000 сгради, които не са проучвани. Става ясно също, че няма достатъчно човешки ресурс за опазване на недвижимото културно наследство на България.
Средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности. Не е достатъчно и финансирането на дейностите по опазване на наследството ни. Един от посочените проблеми е и липсата на електронен архив на документацията, който съдържа около 100 000 папки и класьори.
Културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Още през 1888 г. са приети временни правила за закрила на наследството, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места. Според международните и европейските документи всяка държава трябва да съхрани и популяризира културното и природното си наследство.
Още по-печално на фона на констатациите на СМетната палата е становището на специалистите археолози, които подчертават, че у нас показваме оригинали на артефакти, а в чужбина са само реплики или доста посредствени имитации.
Използван е материал на Би Ти Ви
На снимките: Бившата сладкарница "Париж" във Варна, която бе и Първо РПУ в града дълги години, е на път да си върне блясъка. Сградата бе реституирана през демократично време. Последният й собственик започна ремонт преди 3 години, но едва сега има първи резултати.
Някогашната Турска баня във Варна се разпада пред очите на жителите на града. От покрива й стърчат подивели дървета. Сградата е безлюдна в момента, защото е опасна.
