873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, 2 пръстена, сред тях един златен, както и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Това съдържа заровеното под пода гърне в помещение, горяло през 14 в., в крепостта Калиакра.
Това съобщиха днес археолози от екипа на доц. д-р Бони Петрунова от Националния исторически музей на пресконференция в Каварна.
Съкровището е открито при редови археологически разкопки, които се провеждат за 15-а поредна година в крепостта Калиакра.
При първия преглед на монетите било установено, че сред тях има не само сребърни османски монети, а и български. Акчетата от времето на Османската империя са повече от половината и се отнасят към периода на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402 г). Малко от тях са и от по-ранно време - владетелството на Мурад Първи (1362- 1389 г).
Съкровището е било скрито в подовата настилка в сграда в крепостта в края на 14 в. Вероятно това е станало при някое от нападенията над Добруджанското деспотство.
Според оцелелите хроники, през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападнали Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. ордата на татарите на Актав, познат като Добруджанския татар, била разгромена и разселена в Провадия, Русокастро и други места.
Има хипотеза, че един от военачалниците им е струпал Калиакренското съкровище, заграбено от по-рано. Но къщата е била опожарена. Пак на същото място през 2014 – 2017 г. археолозите намериха сребърен обков от църковна книга, нефритена катарама за колан и 26 медни монети – мангъри, от времето на султан Баязид Първи Йълдъръм (1389 -1402 г).
Сградата с гърнето и съкровището е построена върху руините на антични постройки. Край нея има следи от богати погребения от 14 век. В един от гробовете преди 4 години археолозите попаднаха на 3 златни монети, хиперперон нумизма от времето на Никейската династия, при Йоан Трети Дука Ватаци (1222-1254 г).
Назад в годините при проучвания на терен, археолозите са намерили две по-незначителни съкровища, които обаче дават основание намереното на 17 август т.г. да бъде свързано с тях.
Според доц. д-р Бони Петрунова е истински късмет в днешни дни учен да попадне на гърне с такова съдържание. След пълното проучване на артефактите, които в момента са в НИМ, те ще бъдат изложени в Историческия музей в Каварна и несъмнено ще предизвикат интереса на туристите и гостите на града.
