Уникалната гробница на Малтепе край пловдивското село Маноле, най-висока в Европа със своите 22 м, е на един от последните тракийски царе или по-вероятно на римски император.
Това е предположението на доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Града под тепетата, чийто екип извършва активно археологически разкопки на обекта.
Според проф. Кисьов по нашите земи все още се издирват гробниците на двама римски императори от 3 век, като не е изключено на Малтепе да е положен един от тях. Другата възможност е тя да е на един от последните тракийски владетели на одрисите.
За да продължи работата на археолозите, които досега са разчитали на пари от Община Пловдив, рамо ще трябва да удари и държавата. През 2019 г. световната сензация трябва да се сдобие с музей, в който за бъдат изложени артефактите, открити от специалистите. Досега от общината в града са отпуснали 200 000 лв. за грубите изкопни работи. При всички положения инвестицията си заслужава, на фона на това, че Пловдив е избран за европейска културна столица. Вложените средства ще се върнат многократно в годините напред, смята и държавната власт.
Най-голямата открита до днес царска гробница на Балканите е на около 17 км североизточно от Пловдив. Могилата е с диаметър 90 м. Първите геофизични проучвания на терена са от 2003 г. и са на пловдивските археолози и техни колеги от Националния археологически институт при БАН в София.
Находката-пирамида е удивителна. През последната седмица в могилата Малтепе край Маноле екипът попаднал на постройка от глинени тухли, споени с хоросан, култови ями около могилата и поставени в тях дарове, включително и монети от средата на III век.
Могилата Малтепе е регистрирана и описана за пръв път от брататя Шкорпил. Диаметърът ѝ според учените е 140 м, като за нейното издигане са използвани близо 80 000 куб. м пръст.
Пирамидата-гробница има крепида от разрушени, вероятно от иманяри, мраморни блокове с тежест от по половин тон и с обща дължина 450 м. Предполага се, че върху гробницата е била поставена статуя на върховно божество или на починалия владетел, която може да бъде изровена в следващите дни, ако не е съсипана от злосторници.
Към момента са разкрити около 7 м от южната страна на монумента, като археолозите са започнали от върха му с размери 7 на 7. В подножието той е 12 на 12 м. Досега археолозите са открили 45 бронзови монети, сребърна фибула с конски глави и глинени съдове, които се датират от периода на Войнишките римски императори. Археолозите още не са стигнали до камерата с погребания, която може да поднесе за тях и целия свят изненади. Не е изключено сред находките да е и колесницата на владетеля.
