Благотворителност, ювелирно изящество и задгранично преклонение пред български режисьор, дават старт на първия летен месец в Двореца – Балчик.
Артистичното лято започва на 1 юни с експозиция на картините, сътворени от децата на Карин дом, прелива в най-новата колекция от сребърни бижута на Ангелина Цветкова, която ще бъде представена на 2 юни, и продължава с изложбата на художника от Естония Владимир Аншон, посветена на театралния режисьор Младен Киселов, на 6 юни.
В Деня на детето, от 11:00 часа, Учебният център по изкуствата на архитектурно-парковия комплекс ще отвори врати за „Слънчева градина“. Още преди откриването благотворителната изложба на децата от Карин дом се превърна във вълнуващ празник за всички малчугани от дома. Прекрасните творби на деца от 3 до 12 г., които идват на терапия в Карин дом, и на техни приятели включват цветни платна и картини от вълна, изработени под вещото ръководство на арт терапевтите Илияна Димитрова и Веселина Тинчева.
„Всички деца за пръв път работиха на каширано платно и с по-голям размер от стандартния блоков лист. Темата беше цветята, цветната градина, морето и слънчевата пролет. Всяко дете направи избор какъв цвят да използва за фон, за основните елементи, които има желание да включи в творбата си. По този начин дадохме право на детето да избира, да изследва нови материали, материи и цветове. Така децата придобиват сензорен опит, пространствена представа за предметите и изявяват вътрешния си свят“, коментира Веселина Тинчева.
Изложбата „Слънчева градина“ е благотворителна и всяка картина може да бъде откупена в подкрепа терапевтичните програми на Карин дом. Експозицията може да бъде разгледана до 14 юни, безплатно за всички посетители на Двореца – Балчик.
От 2-ри, също до 14 юни, в галерия „Тунела“ ще спре „Езерото но дълбоките въздишки“ (The lake of deep sighs). Така е нарекла изложбата си с авторски сребърни бижута художничката Ангелина Цветкова. В нея тя ще представи най-новата си колекция, вдъхновена от известната серия картини „Водни лилии“ на френския художник-импресионист Клод Моне.
Експонатите от колекцията - брошки, гривна, колие и обици, са изработени от сребро с емайл и полускъпоценни камъни. В изложбата ще бъдат включени и бижута от серията „Ноктюрно в 925“, вдъхновена от романтизма и музиката на Шопен. „Всичко, което губим – дори онова, което изчезва завинаги, оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени“, с тези думи на Харуки Мураками художничката споделя откъде черпи вдъхновението си.
От 6 до 19 юни в Каменната зала на Двореца ще бъде подредена изложбата „Синергия“ на естонския художник Владимир Арвидович Аншон, носител на наградата на ЮНЕСКО и лауреат на държавната награда на Естония. Тя е посветена на театралния режисьор Младен Киселов, който през 2023 г. щеше да навърши 80 години.
Основната част от експозицията е посветена на последния спектакъл, който българският режисьор поставя в Естония - „Петдесетница“ от Дейвид Едгар. Изложбата представя много работни материали: скици, анимации, снимки и видеоклипове, както и макет на декорацията от постановката.
Аншон и Младен Киселов се запознават през 2008 г., веднага след като режисьорът се премества от САЩ в Естония. През 2011 г., поради сложността на темата на пиесата, засягаща въпросите за генезиса на европейската художествена култура от ранния Ренесанс във взаимодействие с културата на православния Изток, двамата предприемат поклонение до всички най-важни и свети места в България.
Премиерата на постановката е през май 2012 г. в Естонския национален драматичен театър. Спектакълът става най-добрата постановка на годината, а работата на Аншон по декорацията е удостоена с Държавната награда на Естония в областта на културата. А авторът на пиесата Дейвид Едгар признава, че това е най-добрата постановка на творбата му, която е гледал извън Англия.
Владимир Арвидович Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, книжен график, иконописец, реставратор, роден през 1963 г. в Нижни Новгород (Русия). Завършва обучението си в Театралната академия в Санкт Петербург през 1990 г. и до 2002 г. работи като главен художник в Руския театър на Естония. Тогава с благословението на игумения Варвара (Трофимова) и Негово Светейшество патриарх Алексий II, Владимир Арвидович се премества да работи като художник в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир, като временно напуска всички други дейности. През 2007 г. художникът отново връща разнообразието от форми в творчеството си - от икони до портрети, от архитектурен дизайн до книжна графика. Само едно остава непроменено – творческата му взискателност.
