В новата част на град Поморие, съвсем близо до кръговото кръстовище със статуята на Св. Георги, сред чудесна градина, се намира единственият действащ мъжки манастир на българското Черноморие - „Свети Георги Победоносец“.
Преданията разказват, че още през VII век на това място вече е съществувал храм, посветен на светията, който честваме на 6 май. Днес, 15 века по-късно, манастирът е известен с чудотворното си аязмо, чиято целителна сила събира миряни от всички краища на страната.
Според игумена на манастира - Негово преосвещенство Агатополския епископ Йеротей, християнството е проникнало в древния Анхиало още в края на І век, когато Св. Андрей, на път за Киев, минал през черноморския град. Тогава предшественикът на днешно Поморие е бил голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. Манастирът продължил да съществува и след като хан Крум присъединява града към българската държава. До 1453 г., когато е разрушен от османските нашественици.
Чудесата започнали да се случват в края на ХVІІ век, когато в Анхиало се заселил турчинът Селим бей и създал голямо феодално имение на мястото на манастира. Според преданието беят страдал от тежка нелечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в двора на чифлика има извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон. Разтревожен от съновидението, ратаят разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на Св. Георги.
В същия момент от самото място започнала да извира вода. Благочестивият Нено разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление. По съвет на своя ратай Селим бей повикал владиката на града, който му прочел молитва и го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил излекуван.
Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приел християнската вяра и построил малък параклис. Така Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял, приел монашество и станал първият игумен на манастира, на който дарил целия си имот от 3800 декара земя.
И сега чудотворното аязмо блика в подножието на 20-метрова кула камбанария. Каменният барелеф на Св. Георги, за който се говори в легендата, е вграден над чучура на извора. Днес и християни, и мюсюлмани разказват стотици истории за феноменални изцеления и се стичат в манастира от всички краища на страната с надежда, че светецът ще ги избави от болежките и проблемите им. Вярва се, че лековитата вода помага при безплодие, очни заболявания, незарастващи рани и дори при психически и семейни проблеми.
Смята се, че целителната сила на Св. Георги и водата от аязмото е най-голяма в навечерието на храмовия празник - 6 май. Тогава миряни и вярващи идват в манастира, за да преспят в светата обител в очакване на чудото.
Любопитна е съдбата на Поморийския манастир и от по-ново време. През 1856 г. върху основите на предишния храм е построена сегашната църква. 50 години по-късно обаче, светата обител става собственост на Бургаската постоянна комисия, която раздава земята под наем на преселници от Тракия и Македония.
От 1935 г. манастирът е предаден на Сливенската Митрополия със съвсем малък имот, недостатъчен дори за издръжката на монасите и сградния фонд. Тогава сливенският владика Иларион се заема да възроди светата обител - открива в манастира опреснителен курс за малограмотните български свещеници, устройва кухня и 40 легла за курсистите, събира помощи за ремонтиране и разширяване на сградите. През 1966 г. в манастира е построена 20-метровата камбанария.
През 70-те години на ХХ век тогавашният игумен Пахомий Василев превръща манастирския двор в красива градина, а след 2005 г., когато игумен става йеромонах Йеротей, той създава интернет сайт на манастира и започва издаването на печатно духовно издание. По негова инициатива в светата обител се открива църковен музей и всяка година се организира православен лагер за деца от бургаските училища.
Днес в манастирските крила може да се нощува, но след като игуменът на манастира е уведомен предварително. Епископ Йеротей говори английски, руски и немски и е винаги радостен, когато манастирът бива посещаван от поклонници.
