снимки: Брат-BG
Наташа Атанасова
Обликът на Варна се е формирал с десетилетия и е дело на много талантливи и не толкова талантливи архитекти. Има една фигура обаче, която ярко се откроява и чийто отпечатък и до днес бележи града. Става въпрос не за кого да е, а за Дабко Дабков. Още от началото на неговия професионален път той започва да твори в морската столица, като бавно и методично превръща все още неугледния и прашен пейзаж в частица от Европа.
Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 г. в Трявна. Баща му Петър Дабков е бил майстор дърворезбар. Дядо му е бил Уста - титла, която по онова време се дава на майстори строители. Той също се е казвал Дабко и явно, освен името, предава на своя внук и усета към изграждането на сгради. Дабко Дабков още като дете пристига във Варна и така започва неговата връзка с морската столица, където той сътворява най-големите си шедьоври.
Ключова мисъл на архитекта, описваща недвусмислено неговата страст към сградите, е запазена във вестник „Варненски новини“: „Едно от многото важни събития в живота на човека е построяване на собствен дом.“ Според Дабков добре направеният и уютен дом привлича всички членове на семейството и вместо да са пръснати по улици, кафенета и магазини, те са заедно и са щастливи.
Дабков завършва своето образование в Мюнхен, като още тогава се отличава с талант и умения. След завръщането си в България, той работи за Общината, а след това – в крак с времето и модерния капитализъм, отваря свое частно проектантско бюро. Това се случва през 1906 г. В същата година е и първата му голяма частна поръчка – варненският Аквариум. За архитекта 1906 г. е изключително важна и щастлива. Тогава той започва частната си практика и се жени за своята любима жена Ана Йорданова. Съпрузите имат две дъщери – Иванка и Гинка.
В практиката си Дабков обединява различни стилове като сецесион, барок, необарок, арт деко и щипка варненска иновативност. Хотел Мусала, хотел Лондон, Аквариумът са само част от впечатляващия списък с красиви сгради, сътворени от него.
Балканските войни и Първата световна отделят архитекта от неговото дело. Той заминава на фронта като поручик, а се връща като капитан. Войните спират неговата работа, но за известно време. Когато се завръща, Дабков продължава да работи и да е един от най-търсените архитекти в града. Редица богати варненци поръчват от него проекти за своите домове на централни булеварди като „Мария Луиза“.
Идването на комунизма е краят на щастливите и спокойни дни за Дабко Дабков и неговото семейство. Той е обявен за враг на народа и почти цялото му имущество е иззето. Въпреки дългата, плодотворна и значима кариера, той е унизен, смазан от новия режим. Името му сякаш изчезва в реката на талантливи личности, заличени от комунизма. Той не може да понесе неочаквания развой на събитията и на 8 април 1945 г., когато е на 70-годишна възраст, именитият архитект умира.
Както диамантите стоят с години, дори векове в калта, и Дабко Дабков чака своето време, появявайки се за нов живот в паметта на хората, на варненци и на всички ценители на красивата архитектура. Днес за делото на Дабков отново се говори, а в негова памет е направен красив паметник, разположен пред хотел Мусала, една от емблематичните сгради на твореца. Във Варна, квартал „Левски“, има и улица, кръстена на архитекта.
Дабков оставя за поколенията над 350 сгради, макар че част от тях не са запазени до днес. Много от най-красивите му произведения могат да се видят в пешеходната централна част на Варна.