Наталия Красимирова
На четири километра от центъра на Варна, във вилната зона над кв. Възраждане, има една изключително интересна забележителност, която е тайна дори за жителите на морската столица. Tова е Борисовият манастир в местността Каарач теке.
Името му не е случайно. Смята се, че тъкмо там се е замонашил княз Борис Покръстител. Тази теза е развита още преди век от чешките археолози Херман и Карел Шкорпил.
Манастирският комплекс е един от най-големите на Балканите. Mащабността му е била изключително грандиозна за времето на Първото българско царство. Той се разгръща на около 10 декара. Освен със своите размери, манастирът впечатлява и с необичайната си планова схема, която не е типична нито за българските, нито за византийските строителни традиции.
През годините многократно са се правели разкопки в комплекса, а негови първоначални откриватели са братята Шкорпил. Те намират и оловния печат, основа за тезата им, че ктитор на манастира е тъкмо княз Борис. Според заключението на Херман и Карел Шкорпил върху печата от едната страна е изобразен ликът на княз Борис, а от другата - на Дева Мария. В своя статия братята изтъкват, че според тях българският владетел е познавал добре манастирите около Варна. Градът е бил сред първите покръстени в Северна България и затова местността е богата на раннохристиянски паметници.
Другият важен извод на братя Шкорпил е, че комплексът е посветен на Пресвета Богородица - заради намерена тухла с надпис „Мария“ и защото от едната страна на оловния печат е изобразен тъкмо нейният лик.
Чешките археолози правят своите разкопки в местността Караач теке през 20-те години на миналия век. До момента на територията на Борисовия манастир археолозите са открили монашески общежития, библиотека, училище, ковашка работилница.
По време на различни разкопки са намерени венециански, турски, византийски, сръбски и български монети, железни стилуси, бронзови закопчалки за книги, олтарен капител, както и бронзов кръст от X в. с изобразено разпятието на Исус Христос. Те се съхраняват във варненския Регионален исторически музей.
Намерените находки недвусмислено показват голямата просветителска дейност, която се е извършвала в манастира. Археолозите установяват също, че на територията му е имало скрипторий – специално място за писане и преписване на книги. Сградата е била с внушителните размери 40 метра дължина, 10 метра ширина и на цели два етажа.
През края на X в. разцветът на манастирския комплекс секва. Какво се е случило? Първоначално историците предполагат насилствено разрушение. Тезата обаче се опровергава и най-вероятната причина се крие в проблем, актуален и до днес за град Варна, а именно – свлачищата. На мястото се заселват различни групи от хора, като следите от живот датират до XVIII в.
Въпреки че се намира на 4 км от центъра на Варна, манастирът е слабо посещаван и дори съвсем непознат за повечето хора. Студентите от Икономическия университет в морската столица подеха инициатива за популяризиране на малко известни забележителности около града. Борисовият манастир е представен в един от общо пет кратки видео разкази. Студентският проект „Скритите съкровища на Варна“ е посветен на юбилея „Варна - 100 години курортен град“.
Освен заради своето историческо значение и запазените основи на част от постройките, Борисовият манастир си заслужава да се посети и заради прекрасната панорама към града, която се разкрива оттам.
Снимки: Дани Ефтимов, varnaheritage.com