Наташа Атанасова
Скрити сред полите на Андите солниците Марас са сред най-впечатляващите забележителности в Перу. Гледката към тях изглежда нереална, цветовете и терасите преливат едни в други на фона на високите планини, а солта искри като скъпоценност.
Едва ли има забележителност в Перу, която да не бива поне малко засенчена от Мачу Пикчу. Солниците Марас обаче са по-древни от известния град на инките и са доказателство за постиженията на местната култура.
Методите са извличане на сол не са се променили за хиляди години и посетителите могат да видят как перуанците работят - така, както са го правели и техните предци. Смята се, че солниците са развити от малка група хора, които са предавали знанията си на своите семейства и така са разширявали производството в течение на векове. Днес традицията мините да се притежават и обработват от неголям брой семейства продължава.
Общо солните басейни са около 3000 хиляди. По-големите басейни обикновено са отредени за по-големи семейства. Всички собственици са членове на местната общност. Семейства, които са нови за общността, могат да помолят за своя мина. Те обаче получават най-далечните басейни.
Солта в Марас се извлича посредством изпарение на вода. Всеки басейн се пълни от малък поток, който извира в близост до мините. Басейните са с размери от 4 до 10 кв. м и дълбочина от 10 до 30 см. С помощта на дървени инструменти, напомнящи чукове, работниците изравняват земята, като по този начин я правят и по-устойчива. Те я удрят в продължение на часове, за да постигнат желаните резултати. Чуковете са с тежест около 5 кг, а яркото перуанско слънце допълнително затруднява работата. Когато земята се заравни, се пуска вода, за да я покрие и да започне изпарението.
Никаква модерна технология не е въведена в извличането на солта от Марас. Местните държат на традициите и продължават да ги спазват. Ако решите да посетите мините, много е вероятно да имате възможност да наблюдавате отблизо как се случва целият процес. Работниците всеки ден се трудят пред погледите на туристите, с които отдавна са свикнали, и дори не ги забелязват.
