Автор: Валя Кулишева
Япония е страна на съзерцанието, страна на традиции и непреходна красота. Из цялата страна са разпръснати древни храмове и култура, която връща хилядолетия назад във времето. Но най-голяма е концентрацията им в старата столица на страната – Киото. Мечтаех си да видя Киото от още откакто за първи път прочетох “Шогун”. И днес ще се гмурна в цялата културна прелест на Япония.
За тази цел хващам влака стрела Шинкансен (Синята стрела) за Киото и Нара - древната столица на Япония. Пътуването беше луксозно и удобно.
Превозното средство, което използвахме се движи на принципа на т.нар. магнитна левитация и е най-бързият сухопътен транспорт в света. Японският високоскоростен влак подобри собствения си световен рекорд по бързина, като разви скорост от 603 км/ч. Япония първа в света построи високоскоростен влак, който развиваше скорост 300 км в час и изминаваше разстоянието между Токио и Осака от 513 километра за по малко от два часа. Може да се каже, че е “работнически” влак, защото сутрин японци пътуват за работа от Осака до Токио и вечер се връщат в Осака, или обратно.
Пристигам в Нара - първата японска столица през VIII век, от 720 до 784 година. Посещавам храма Тодайджи, в който се намира една от най-масивните в света бронзови статуи на великия Буда Вайрочанa, висока 16 м и с тегло около 450 тона. Това е един от най-известните и исторически значими храмове в Япония и символ на Нара. Тодайджи или “Великият храм на Изтока” е построен в осми век, претърпял е пожари и е възстановяван няколко пъти.
Това е най-голямата дървена сграда в света. Впечатлява и красивият парк Нара с многобройните елени, които го обитават. Според привържениците на шинтоизма, еленът е посланик на боговете. Захласвам се - за кой ли път - по градините и езерцата с кристална вода, в които плуват шарени сомове. В парка се намира и Националният музей на Нара, в който са изложени будистки творби на изкуството.
Отпътувам за храма Касуга Тайша - най-стария храм, построен през осми век и посветен на богинята - пазителка на града. Забележителен е със своите 2000 каменни и 1000 бронзови фенери, които се палят по време на Фестивала на фенерите. Разглеждам магазина Нара Нагомикан, изпъстрен с шарени ветрила и красиви сувенири. Храмът е сред огромен парк, пълен със свободно движещи се елени и сърни.
В Нара се намира най-големият естествен парк на Япония, 550 хектара. Разходихме се по алеи с вековни дървета – пинии, гинко, камфорови дървета, кедри, японски борове. Сред туфите от най-различни цветни храсти най-много ми харесаха камелиите, които тук растат в бели, розови и червени краски.
Едно от най-вълнуващите преживявания беше чайната церемония. Заведоха ме в специална чайна, дървена старинна едноетажна къща. Най-напред се полюбувахме на типичната японска градина на различни нива, с разкошна зеленина и храсти в различни форми, малък басейн, големи заоблени камъни, много цветя, които цъфтят в различни месеци. Особено впечатление ни направиха дърветата – джуджета бонзаи по на сто–двеста години, наредени в саксии. Посрещнаха ни с поклони красиви млади момичета в прекрасни кимона, ръчна изработка. Свири тиха, дискретна музика. Японката, която ни показва церемонията, е по-възрастна, тя има и помощничка – младо момиче. Те, ествествено, също са облечени в скъпи кимона на цветя.
Чайната церемония има за цел пречистване на духа и съзнанието. Грижите трябва да се оставят навън. Движенията на жените са бавни, грациозни. Сервизите са от старинен много красив порцелан. Чаят е в дървена, лакирана кутия. Приготвянето на чая е като свещенодействие. Сипва се топла вода, не гореща. Прибавя се чай в чашките, които се поднасят с поклон. Чаят се пие много бавно, на глътки. Последната глътка е със сърбане, показва удоволствието от чая. Цялата церемония е израз на хармония, скромност, чистота и спокойствие на духа.
След изисканата чайна церемония потегляме към Киото. Град Киото е втората по ред столица на Япония в течение на хиляда години – от 794 до 1868 година. Намира се в планинска област в западната част на остров Хоншу. Киото е символ на японските традиции, култура и религия, културно–историческата столица на Япония. Старинният дух на града е запазен и до днес, представен в императорски дворци, храмове, традиционните японски къщи и чудни цветни градини. Киото има един милион и петстотин хиляди жители, 1500 будистки и 300 шинтоистки храмове.
Много бях впечатлена от храма Санджусан Гендо със 1001 Буди. Старинен храм, построен в 1164 година. Статуите на Буда са шедьоври на дърворезбата от кипарисово дърво, позлатени, всеки един различен от другия, с индивидуална физиономия. Статуите символизират хиляда грехове, а Буда иска да изкупи греховете на хората.
Следва храмът Кинкакуджи, известен като Златния храм. Построен първоначално като богата екстравагантна вила на шогуна Ашикага Йошимицу, след смъртта му през 1408 г. е превърнат в дзен храм. Двата му етажа са изцяло покрити със злато. На първия етаж се намира каменната статуя на Шака Буда. На втория етаж е статуята на богинята Канон, обградена от четиримата небесни крале. Кинкакуджи е заобиколен от красива японска градина с множество интересни езера, извори и свещени статуи, вековни дървета.
Тръгвам към замъка Ниджо. Построен през 1603 г., замъкът бил резиденция на лидера Токугава – първият шогун от Едо периода. Замъкът въплъщава изящната архитектура от японската феодална ера и е включен в световното наследство на ЮНЕСКО. Кланът на Токугава властва двеста и петдесет години и пада в 1868 г., като предава властта на император Мейджи. От тогава се отварят вратите на Япония към света. По-голямата част от залите са място, където шогунът се е срещал с феодалите, които са му оказвали вярност. Тук има знаме с хризантема, която е символ на това, че властта от шогуна е предадена изцяло на императора. По стените на залите видяхме красиви рисунки. Част от картините в приемните стаи са блокчета инкрустирани с дърворезба.
Разглеждам Императорския дворец Киото, който е резиденция на японското императорско семейство до 1868 г., когато столицата е преместена от Киото в Токио. Дворецът е разположен в Императорския парк. Преди влизане се попълва бланка с име, пол, възраст и национална принадлежност.
Обиколката на Киото не може да мине без Храма на чистата вода. Боже, каква красота и величие на природата! Ако знаех,щях да остана в Киото поне седмица, не само няколко дни. Храмът на чистата вода Киомизу е интересен със своя архитектурен стил. А изпитата в него изворна вода носи мъдрост, дълголетие и любов. Огромните опашки не ми попречиха да пийна и напук на душманите, ще бъда здрава, мъдра, обичаща и обичана.
Храмът Киомизу е построен на върха на висок хълм, откъдето се открива панорамна гледка към Киото. Името на храма идва от водопада, който се намира в него - "кийо мидзу" на японски означава "чиста вода". В храмовия комплекс има още няколко светилища като Джиши-джинджи, посветено на богинята на любовта и щастието. То е известно с двата камъка на любовта, които са на 18 метра един от друг и неомъжените посетители по традиция изминават сус затворени очи разстоянието между тях, за да срещнат своята половинка.
Но като стана реч за камъни в Япония, трябва да ви разкажа за Рьоанджи - прочутата философска дзен градина, още една забележителност на Киото. В правоъгълна площадка са подредени 15 камъка така, че на което и място да застане човек, вижда само 14. Един винаги остава скрит от погледа му. Съзерцавайки каменната градина си представям, че пред мен се намират океанът и континентите, 15-те малки и големи камъка са острови.
Философът Соами успя да ме накара да осъзная, че всичко в света е плод на нашите сетива и че от нашия взор винаги убягват много неща, в най-добрия случай - поне едно. Каменната градина Рьоанджи доказва, че човешките същества са несъвършенни.
Снимки: Авторката; Оформление и редакция: Добрина Манчева
