Валя Кулишева
Ако си истински пътешественик, знаещ защо инвестира в пътуването си, не би могъл да пропуснеш тази столица на средиземноморската търговия, да не опиташ да докоснеш нейните вековните тайни и съкровища. Ще се почувстваш като мореплавател именно тук, в града-република, който е променил света с делото на своите мореплаватели. Започни като Колумб - от Генуа към нови непознати светове!
Пътят от Сан Ремо до Генуа е много живописен и се откриват страхотни гледки, когато излезете от тунелите. Всъщност магистралата се състои от мостове които влизат в тунели и после пак мостове, тунели, мостове, тунели...
Генуа е бивш град държава, разположен в добре защитен от планини залив. Градът е столица на региона Лигурия и провинцията Генуа. Намира между Апенините и Лигурско море и от древността до днес е важно пристанище в Северна Италия. Сега в него живеят около 620 000 души, а целият град е разположен на площ от 243 кв. км. Спорни са двете хипотези за произхода на името на града. Според едната то произлиза от лигурската дума „genu“, която означава „коляно“ и може да се тълкува като „ъгъл“. Географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува Апенинският полуостров с континента.
Алтернативната хипотеза е свързана с латинската дума „janua“, която означава „врата“. Това тълкуване е по-романтично, тъй като ни позволява да приемем, че става въпрос за врата към морето и към далечни хоризонти. Същевременно, зад тази врата се крие изключително богата история и култура. Навремето именно оттук – от Генуа и Венеция, чужденците от други континенти, пътешественици, поклонници, търговци и кралски особи са „влизали” към Италия и към Европа. И обратно – от тук потеглили корабите, за да обиколят света! Градът заедно с Венеция и Пиза е поддържал една от най–големите и силни флоти на Средиземноморието.
Селището процъфтявало благодарение на развитата търговия, корабостроенето и банкерството. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването й от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е възстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни, които водят. Важните пътища през Генуа са стратегически за римляните за обмен между източните и западните брегове.
Градът – порта на римската цивилизация, придобива върховна слава между II и III век. С краха на империята, въпреки опитите на Византия да държи под властта си важния търговски град, тя го губи в битки с лангобардите през VII век.
В началото на XII век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над Лигурския бряг е поет от група търговци и банкери, които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на доста години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия.
Градът–държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуа е принудена да приеме нови закони и да избере своя първи дож. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 г., когато е завладян от французите. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници.
През 1522 г. се ражда генуезката република, която от 1528 г. е под протектората на Испанския крал. Разкошни сгради се издигат през този период, но непрекъснатите нападения на пирати, изтощавали града, който отбранявал крайбрежието. Лигурийските земи и Генуа исторически са арена на непрекъснати сблъсъци на различни империи и народи – испанци, французи, австрийци.
С идването на Наполеон в Италия през 1797 г. се основава Лигурийска демократическа република с главен град Генуа, като част от Френската империя. През XVIII век Генуа постепенно започнала да отслабва политически и икономически, в резултат на изместване на главните търговски пътища от Средиземноморието към Новия свят. Независимостта й се отнема на Виенския конгрес от 1815 г., когато „танцуващите дипломати”, победители при Ватерло над Наполеон, предават Генуа на Савойското семейство – крале на Сардиния.
Гордите жители на Генуа активно участвали във възраждането на Италия в 1860 г., като се включили в армията на Джузепе Гарибалди.
Пристанището поддържало промишлеността на града, която дала своята лепта и в двете световни войни. И до днес старото пристанище Porto Antico, виртуозно реставрирано от знаменития архитект Ренцо Пиано, щедро предлага своите съкровища: най-големия Аквариум в Европа с 600 вида морски обитатели, подвижния асансьор Bigo за наблюдение на града от птичи поглед, уникалната стъклена Biosfera – една малка тропическа градина с живи орхидеи, лиани, мангови и бананови дървета и птици, рептилии, пеперуди, костенурки.
И една очароваща гледка през пристанището към хълмовете на града, където с присъща небрежност са струпани сграда върху сграда, сякаш всяка от тях се подава на пръсти, за да гледа морето. Струва си да видите всичко това.
Войните са нанесли много поражения върху вековни сгради. Днес голяма част от тях са реставрирани или достроени. Великолепни църкви на малки площадчета, миниатюрни магазинчета, от които ухае на Италия, пещи, в които се пекат пици, великолепни палати - дворци, с които генуезците са се състезавали в градоустройство и пищност с Венеция. Днес - дом на музеи и галерии, паметници и паметни плочи, от които ни гледа историята. Това е старата част на Генуа, която е под закрилата на ЮНЕСКО от 2006 г.
Разбира се, започваме от площад Ферари (Piazza De Ferrari), на който се намират операта (Тeatro Carlo Felice) и дворецът на дожите (Palazzo Ducale), който е превърнат музей и място за провеждане на културни мероприятия и изложби. На този площад се намира и къщата, в която се предполага, че е роден Христофор Колумб.
Пиаца де Ферари с нейния величествен фонтан и не по-малко величествени сгради, които го заобикалят – това е сърцето на Генуа.
Оттук тръгваме по главната улица XX Settembre и се потапяме в атмосферата на района. Хващаме по улицата - Strada Nuova, намираща се в стария град, която е част от списъка на ЮНЕСКО. През XVI век там са построени дворците Palazzo Rosso (сега - музей), Palazzo Bianco, Palazzo Grimaldi и Palazzo Reale, които са били домове на елита на Генуа, а сега са отворени за посещения на туристи. На Strada Nuova се намират още известният Арт колеж и музеят Strada Nuova. И понеже не спирам да хваля италианските тестени изделия, синът ми поиска да си хапне. Редим се на дълга опашка за фокача.
След кратката почивка, ето ни пред катедралата „Сан Джовани Батиста“, известна още като Сан Лоренцо (Cattedrale di San Lorenzo). Храмът е започнат през IV или V век и е завършен през XVII век, изпълнен в римски стил. Какъв изумителен свят се разкрива, когато се отворят тежките обковани дървени врати! Сякаш вечността диша чрез камъка, дървото, обкова, мрамора и фреските.
Вътре в сградата, едно от най-забележителните места, които трябва да посетите и да видите, е Параклисът на Св. Йоан Кръстител. Йоан Кръстител е покровител на Генуа.
Този параклис от средата на XV век, е дело на Доменико и Елия Гагини, богато украсен с мрамор и допълнен с пищни готически детайли. Релефи на лицевата страна на параклиса илюстрират живота на Кръстителя. Вътре може да видите шест стенни ниши, в които има статуи и каменни реликви, в които се предполага, че се е пазела преди време пепелта на светеца.
Катедралата Сан Лоренцо е дом на интересен музей - Съкровищницата. Открит през 1950 г., този необичаен музей е дело на Катерина Марценаро и Франко Албини, и е един от най-елегантните по рода си. Построен е под земята близо до олтара и е покрит с камък от Промонторио - тъмен материал, който е бил често използван в строителството в Генуа.
В музея са изложени предмети, донесени по време на набезите на генуезката републиката в Светите земи. Сред акцентите е Sacro Catino- ислямски стъклен съд от IX век, за който се смята, че е Светият Граал, използван от Христос на тайната вечеря. Тук може да видите и Croce degli Zaccaria – византийски кръст от XII век, изработен от злато и скъпоценни камъни, както и покривало на папа Геласио, направено от златни и сребърни нишки – XV век; сребърен бюст от XII век, където се предполага, че е положена пепелта на Йоан Кръстител, и който участва в шествието по улиците на Генуа на 24 юни всяка година.
Достатъчно време трябва да отделите и за старото пристанище (Porto Antico). На входа му се издига Palazzo San Giorgio, който днес е седалище на пристанищните власти в Генуа. В него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло.
Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и Генуа пламнала война. Марко Поло участвал със свой кораб на страната на венецианците. Те загубили морската битка, а той бил пленен и хвърлен в тъмницата на двореца. Поло разказвал на генуезците за приключенията си в Изтока и много често споменавал за „милионите“ на китайския император Хубилай и за неговите „милиони“ поданици. Така, по време на затворничеството му в Palazzo San Giorgio, се родила най-известната книга на пътешественика - „Милион“.
Разбира се каво е пристанище без фар: тук се издига древният фар (Torre della Lanterna) - най старата подобна структура в света, върху която е изрисуван символът на Генуа.
Фарът е направлявал генуезките кораби, които гордо са кръстосвали всички морета при завръщането им в родното пристанище, а 375 стъпала водят към върха на фара, откъдето градът се вижда в цялото му великолепие. Тук са и музеят за ориенталски изкуства, който притежава най–голямата колекция, свързана с ориенталски изкуства в Европа и огромният аквариум. Аквариумът е най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Издигнат е през 1992 г. в чест на 500 години от пътешествието на Христофор Колумб.
По улица Данте стигнахме до площад Данте, където и до днес се издигат двете перфектно запазени кули на Порта Сопрана – един от входовете в крепостната стена на някогашна Генуа.
За да добием представа за това какъв е бил животът в мощна Генуа през XVI - XVII век, се разходихме по Strada Nuova и посетихме някои от дворците, разположени от двете страни толкова нагъсто, че се чувствахме притиснати от величието им. Вътре видяхме интериора на двореца от онези времена, както и богати колекции с предмети на изкуството. Разгледахме и Националната галерия в Палацо Спинола. По съвременната улица „Балби“, изградена още през XVII век, също е пълно с палати – едно от внушителните здания е на Университета, който може да се похвали и с прелестни градини.
Местните не забравят да ми напомнят, че Генуа е люлката на Колумб и Паганини, че тук е създадена първата в света банка и че това е родината на дънките, които шиели за рибарите. Генуа е истински епохален антиквариат!
Няма как да не вземете и вие със себе си камъче от улиците. То ще ви връща в града на контрастите: динамиката на днешен пристанищен и промишлен център, съчетана с безбройните тайни на миналото величие и дълбоката връзка с безкрайната морска шир.
