Валя Кулишева
Има и трета Венеция. Вечерна и нощна. Която напълно променя цвета си и, запалвайки фенери, осветява позлатата на стенописите по таваните и в която пълзящите по неподвижната вода лодки съвсем ни доближават до мита. Звучи музика, по бреговете на канала и на терасите има маси с горящи свещи, чиито пламъци, трептейки, се отразяват в лениво течащата вода. В чашите от венецианско стъкло се топят рубини... Скитници музиканти с цигулки или китари се опитват да изкарат за чаша вино. Призивен жест на гондолиер, силует на балкона. Като в театър на пантомимата.
През нощта оживява миналото на Венеция: бал, маски, свещи, вино, музика, Ridotto... "Il Ridotto" е крило на палацо Dandolo във Венеция в близост до църквата San Moisè и означава лична стая. Il Ridotto е и мястото на първото обществено, законно търговско казино в Запада, след като венецианските власти се опитали да забранят спонтанно възникнали на улиците на града хазартни игри. Осъзнавайки, че не може ефективно да попречи на гражданите да залагат на зарове и карти, Великият съвет на Венеция открива своя "Ridotto" през 1638 г. по повод годишния пролетен карнавал на града.
Това е нереално, това е мит... Мит за Венеция. С този мост, тази вехта фасада, тази тъмна вода, тази самотна гондола със застинал силует на гондолиер в единия й край и тих плисък на греблото. Някой ден, когато бъда стара, схваната от подагра, самотна, пенсията няма да ми стига и ще очаквам смъртта, ще си спомням. За дните, когато съм се возила на гондола във Венеция. Ще си спомням колко ярко е светела луната и колко черна е била водата в каналите, и колко тайнствено са се издигали дворците в мрака. Венеция, зашеметяваш ни с лунна светлина, гондоли и нощни песни, защото не можеш да понесеш да има във Венеция човек, който не е влюбен!
Човек може да прекара седмици във Венеция, без да успее да види и малка част от всички стари сгради, криволичещи улички, тесни канали, музеи, галерии, антикварни книжарници... Случайно попадаме в Музея на музиката – или както му казват италианците, лютерия. Мястото е чудесно за почитателите на класическата музика. Тук се съхраняват цигулки, виоли и други класически инструменти, някои от които на възраст повече от 300 години. Научаваме някои от тайните на майсторите на музикални инструменти. Венеция векове наред е била един от важните градове, в които са се събирали майстори на инструменти, преди всичко на струнни. Те усъвършенствали творенията си, експериментирали и подобрявали звука.
Най-пленителна и интересна си остава разходката с лодка или гондола из лабиринта от канали. Вместо автомобили и трамваи, тук има лодки, водни автобуси и романтични гондоли, които транспортират хората. Разходихме се и по стъпките на Джеймс Бонд. Впечатляващият дворец от XVII век Palazzo Pisani, сега музикалната консерватория, е използван като декор за филма "Казино Роял" от 2006 г.
Избирам хотел, разположен на носа на спокойния остров Джудека, който е прекрасно изолиран от суетнята и шума на препълнената с туристи Венеция. Цветните градини на „Чиприани“ и басейнът с олимпийски размери (и двете лукс в гладната за земя Венеция), копринените драперии „Форчъни“ в разкошните стаи за гости, несравнимото ниво на обслужване и ненарушаван от нищо комфорт го превръщат в истинско светилище. От дванайсетте изключителни апартамента с лични икономи най-добрият има смайващи изгледи към канала и Двореца на дожите отвъд него.
Ресторант „Чиприани“ е един от най-хубавите в града и най-изтънченият. „Чип“, хотелският бар на плаващ понтон, е най-новото място в града, където прекарахме един идиличен час с един съвършен коктейл „Белини“, приготвен от вино „Просеко“ и прясно пюре от бели праскови. “Чиприани” и “Даниели” са най-луксозните хотели, останали от времето на големия разкош.
Едва ли знаете, че женският затвор на Джудека произвежда някои невероятни стоки. Осемдесет затворници ръководят шивашки цех, който преди няколко години попадна в заглавията, когато се появиха великолепни репродукции на прекрасни костюми от XVIII век за Palazzo Mocenigo. Уъркшопът продължава да произвежда костюми - за закупуване, а и наемане по карнавално време, но също така и съвременни дрехи, инкрустирани с пайети, бижута, разнообразни аксесоари, както и възглавници с плюшени шнурове от брокат. Всички изделия се продават в Castello 3478, salizada Sant'Antonin, в близост до църквата Сан Джовани в Брагора.
В даден момент от историята си Венеция за малко да се лиши от романтичните си канали – австрийците (дошли през 1797 г.) искали да ги засипят с пясък и да ги павират – като прилични улици. Наполеон пък забранил маските...
Венецианците са свикнали да се съобразяват с прищевките на природата. Средно 120 пъти в годината между септември и април морето залива града.
Щом завие сирената, предвещаваща “високата вода”, търговците прибират сергиите, жителите вадят гумените ботуши, мушамите и чадърите, а от кметството изнасят високи скари и ги подреждат като мостчета през площад “Сан Марко”, залят от водите на лагуната. Много местни жители напускат завинаги вълшебния град. Идва им в повече носталгичната атмосфера, влагата сковава ставите, поддръжката на къщите струва пари. Но многоезична тълпа изпълва улиците през всички сезони.
Венеция се пръска по шевовете в дните на филмовия фестивал през септември – прочутата Мостра. Биеналето пък привлича ценители на изкуството от септември до ноември. Карнавалът събира шумни тълпи с маски, музика и смях през февруари. Но и в останалите месеци, и в слънце, и в дъжд, хора от всички раси и континенти се стичат тук.
Толкова е казано, написано, нарисувано за този град. Пробудил е възторга на Байрон и Мюсе, на Мопасан и Пруст, на Хемингуей и Томас Ман. Вдъхновил е четките на Тициан и Тинторето, Белини и Карпачо, Веронезе и Каналето. Оскар Уайлд пък се почувствал в гондолата като в ковчег, пуснат по канализацията... Всеки с усещанията си.
Навсякъде в този град светлината се бори с мрака. Къде другаде хората са обичали така горещо и са страдали така дълбоко, и са мразели така диво, както тук? Тук любовта и смъртта са танцували по улиците и площадите, сянката на коварните убийства е потъмнявала водите на каналите, проливала се е кръв, по-страстни и по-диви от навсякъде другаде са били песните, които са се пеели, и танците, които са се танцували тук. Сърцата в този град винаги са били изпълнени с безпокойство. Венеция разпалва грешните желания...
Италианците я наричат Серенисима – най-спокойната. Може би защото тук, в спрялото време, и най-смутеният дух намира покой. И най-обърканите чувства стават приемливи. И най-голямата мъка става поносима. И най-лудата любов изглежда възможна. Идеалното място и за застаналия на кръстопът, и за изпадналия в безизходица, и за тръпнещия в любовен порив. Град-приказка, град-тайна, привличащ открай време романтични души от цял свят. Никъде няма такъв – между водата и небето. Онова, което аз взех със себе си и ще запазя дълбоко в душата си, е спокойствието. (Следва)
Снимки: Авторката и http://takemetotheritz.com/
