Автор: Валя Кулишева
Оформление и редакция: Добрина Манчева
Бали – островът с много имена: Островът на хилядата храма, Островът на любовта, Островът на прекрасните залези. А в южната част на Бали се намира една от най-красивите дестинации на острова – храмът Пура Лухур Улувату.
В буквален превод „Нещо с божествен произход на скала на края на земята”. Построен е през 11 век на върха на на почти 100-метрова скала, надвесена над океана. Това е едно от най-популярните места в Бали, откъдето можете да се насладите на залеза. Гледката от тук е зашеметяваща. Фотографите със сигурност ще оценят залеза на тези места и ще се влюбят в панорамата на океана и скалите.
Храмът Pura Luhur Uluwatu е посветен на богинята на морето – Деви Лаут и е един от шестте най-важни храма в Бали. Той е истинско архитектурно чудо - разположен на изключително красиво място, точно на ръба на огромна живописна скала на стотина метра над морето Мястото е свято за балийците: тук те отправят своите молитви и се покланят на две богини: Рудра - покровителка на лова, вятъра и бурята, и богинята на морето - Деви Лаут.
За да влезем в храма, разбира се, на входа трябва да сложим саронг, но тъй като бях с дълга рокля, достатъчно бе само да ми завържат кордела на кръста - национален атрибут от балийско облекло и за жени, и за мъже.
През деня туристите се забавляват и наблюдават маймунски игри, а вечер да се гледа Кечак (Kecak) - един от трите най-популярни балийски национални танци. Това е ритуален танц, който е цял спектакъл без музикален съпровод. Част от танца е над огън, но няма прилика с изпълнението на родните нестинари. Изпълнява се само от мъже и пресъздава историята от индийската поема Рамаяна. Танцьорите наподобяват звуци на птици и маймуни.
В индийския ведически епос Рамаяна се разказва как легендарният герой Рама с помощта на своята войска от маймуни се сражава със злия демон, за да освободи своята любима Сита. В тази небесна битка маймуните претърпяват поражение и ранените попадат на остров Бали. Природата там им помага да излекуват раните си и да възстановят силите си. Щом и с мен се случи нещо подобно, склонна съм да вярвам, че на Бали стават чудеса.
Развитието на “kecak” като туристическа атракция започва през 30-те години на миналия век благодарение на немски музикант на име Уолтър Шпийс. Очарован от ритуала, на Шпийс хрумва идеята да претвори представлението в драма, основана на древната индуистка епопея Рамаяна. В наши дни такъв ритуал може да се види дори на плажа – като част от сватбено тържество за чужденци.
Обособеният парк край храма Улувату също е много живописен. Първите, които ни посрещнаха, бяха най-старите обитатели на тези места - тяхно превъзходителство Маймуните.
Срещахме ги и на още много места, пътувайки из Бали, но никъде не видяхме толкова нахални и агресивни маймунки, като тези на Улувату. Цялата гора около храма е населена със сладки, но крадливи и много нагли маймунки. Нахалните макаци изобщо не се боят от туристите и само дето по главите им не скачат. Храмът Улувату спокойно може да бъде наречен и храм на маймуните - тук те се държат като господари. И правят каквото си искат - ту грабват мобилния телефон на някой турист, ту чантата на друг.
И докато потърпевшите крещят в истерия, макаците изразяват върховно задоволство. Да се доберат до чантата, очилата, бижутата ти и всичко лъскаво или с някаква джиджавка (на косата, обувката, гривната), дори до храната ти – това е главната им цел. „Крадци“, които са под защита, дългоопашатите животинки са изключително хитри и забавни. Умело отварят всякакви раници и бъркат по джобовете.
Ако настъпим маймуна по опашката, със сигурност ще я ядосаме, затова внимаваме къде вървим. Навсякъде има поставени табели, които предупреждават да не гледаме животинките в очите, да си пазим вещите и най-важното – да не им даваме неподходяща храна. Който желае, може да им купи банани още на входа и да ги нахрани. Обичат още сладки картофи, царевица, кокосови орехи и други местни плодове. Ако искате ефектни снимки за спомен, можете да помолите някой от служителите да ви помогне. Обикновено слагат по няколко зрънца царевица в ръката ви и маймуната се качва на рамото ви, за да ги изяде. Забавно е!
Разполагахме с достатъчно време, за да видим (почти) всички маймунджилъци на балийските макаци. Уж внимавахме, уж знаехме, че трябва да се пазим, но тези четирикраки пакостници бяха толкова ловки и бързи, че не може да се реагира така светкавично, както те атакуват. Постоянно се чуваха писъци на туристи, станали жертви. Изпитах жал за азиатка на преклонна възраст: докато се захласвахме по красивия залез, едър макак се спусна към нея и отмъкна очилата ѝ с диоптри. Потърпевшата буквално виеше, че без тях не може да вижда, че са специална и скъпа изработка, че на Бали няма как да бъдат направени други...
След като ловко отмъкна плячката си, маймуната най-нахално се спря само на няколко сантиметра от нас. Поседна на терасата и реши да опита дали плячката ѝ е добра на вкус, захапвайки очилата. Гледахме напълно безпомощно и с нищо не можехме да помогнем... Напразни бяха и опитите на охраната да я залъжат с храна и да отнемат вече потрошените очила.
Улувату е уникално място и подхожда на хора с напълно различни интереси. Крайбрежието с мистериозния храм на края на пропастта в морето е любимо за сърфистите. За напредналите сърфисти това място може да се нарече рай - тук екстремисти хващат огромни вълни, а в края на деня си правят партита. Югоизточната част на Бали предлага малки живописни плажове и добри възможности за каране на сърф. Като цяло Бали е остров за сърфисти. Тук вълните са по 2-3 и повече метра и е опасно за свободно къпане.
Улувату е любимо място и за фотографи и любители на природни пейзажи. Пътеката по ръба на скалата винаги е изпълнена с туристи, по залез всички наблюдаваме как слънцето се спуска в океана. Отвсякъде пробляскват светкавици на фотоапарати и трудно можеш да откриеш място до перилата, за да направиш снимки.
Последна спирка за деня е Джимбаран (Jimbaran), за да вечеряме и хапнем огромен омар.
На входа на ресторанта има големи аквариуми, от които избираме коя риба или омар да сготвят за вас. Вземат се живи и се готвят на скара с подправки. Докато чакаме, се възхищавате на красивата гледка към океана, постепенно отпивайки слабоалкохолна напитка за добре дошли, която се сервира като подарък от заведението. Чувството за романтика допълва комбинацията от уникална обстановка и балийска нощ с вълните на океан. Джимбаран е плажен курорт в южната част на Бали.
Има много ресторанти за морски деликатеси и ги приготвят чудесно: по всякакъв начин и с различни сосове. А как ги презентират! Използват за декорация листа от банани, бамбук и свежи цветя. Храната беше фантастична! И се пазарих за 7-8 евро на килограм. Къде другаде можехме да си позволим такова удоволствие? Вечерята беше божествена! Риба, миди, калмари, раци... И накрая стигнахме до омара! Не искахме този ден да свършва! Нощното барбекю под звездите бе прекрасен завършек на наситения с красиви емоции ден. Този ден толкова ми хареса, че ми се прииска да го опиша и споделя с други.
Бъдете щастливи, здрави и намирайте възможност да пътувате. Светът е прекрасен!
Снимки: Авторката
