Първоначално картичките се появяват като по-евтин вариант на традиционното писмо. Те нямат плик, а размерът им е малък. В тях са се записвали кратки и важни съобщения. Началото на традицията да се пращат картички се смята, че е през XIX в. Първите страни, в които това се случва, са Германия, Франция и Великобритания. Новата мода бързо се разпространява и развива. Художници започват да рисуват красиви картинки, които хората си пращат по различни поводи.
В края на XIX в. и началото на XX в. е най-големият бум на картички. Те се произвеждат в милионни тиражи. Интересна е съпоставката между населението на държавите и направените картички:
Германия: Население – 50 млн., картички - 88 млн. екземпляра
Англия: Население – 38,5 млн., картички - 12 млн. екземпляра
Белгия: Население – 6,2 млн., картички – 12 млн. екземпляра
Традицията да се изпращат коледни картички в България е въведена от княз Фердинанд. Смята се, че първата честитка за Рождество у нас е изпратена по пощата през 1885 г. Първите картички обаче се изработват и печатат в Германия, след което се добавя текст на български език.
Първите автентични български картички започват да произвеждат в началото на ХХ век от русенската печатница „Модерно изкуство”. В годините на социализма, по съветски образец, коледните картички стават новогодишни, а дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз.
Днес изпращането на картички се заменя с електронни честитки или съобщения по мобилния телефон. Новите технологии обаче не могат пълноценно да предадат емоцията и красотата на хартиената, прецизно изрисувана картичка, надписана ръчно и със старание. Заради специфичната си символика коледната картичка ще продължи да съществува, макар и не в огромните тиражи от XIX в. и XX в.
