Невяна Троянска
Ако има мерна единица за оцеляване на градовете в екстремни условия, то със сигурност Катания би се наредила в челото на класацията. От VIII в. пр. Хр., когато е бил основан от гръцки колонисти, през периодите на владичество на Картаген, Римската империя, набезите на варвари, араби и нормани, днешният 300-хиляден град най-често се е оказвал жертва на капризите на вулкана Етна.
Той е изпепелявал селището поне 7 пъти, но винаги, подобно на митичната птица феникс, то е възкръсвало от пепелта. В буквалния смисъл – след всяко изригване на вулкана жителите на Катания са възстановявали града, използвайки лавата като строителен материал.
И днес част от плажовете на Катания и близките градчетата на север са черни и голи, изпъстрени с ръбесто-шуплести скали от магмата, застинала в морето. Тя е обгърнала в плътна пелена дори норманската крепост в бившето рибарско селище Ачи Кастело, над която стърчат само бойниците на отбранителното съоръжение от XI в. Пак от лава е изваян и символът на Катания – слонът на централния площад Дуомо пред катедралата Санта Агата.
Света Агата е покровителката на града - смята се, че тя многократно го е спасявала при изригванията на Етна, при земетресения и епидемии. В нейна част всяка година от 3 до 5 февруари в Катания се организират пищни тържества.
Освен на капризите на Етна, центърът на едноименната провинция в Сицилия е ставал жертва и на друг природен катаклизъм. През 1693 г. градът е бил сринат със земята от мощно земетресение, а под отломките са загинали над две трети от жителите му.
И въпреки всичко, наследството от хилядолетията е съхранено и продължава да радва очите на туристите – тук могат да се видят десетки руини от гръцко и римско време, а бароковият градски център, събрал около 100 църкви, базилики и светилища, е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Катания се гордее и като родно място на гениалния композитор Винченцо Белини. Днес в къщата му – вила „Белини”, е музеят на композитора, а градините наоколо са любимо място за отмора на жителите и гостите на града.
В съвременна Катания няма и следа от преживените трагедии. Животът тук кипи от ранни зори до късно след полунощ. Сутрин хората се тълпят на Пазара за храни, където сергиите преливат от всевъзможни морски деликатеси, плодове и зеленчуци. Към обяд из центъра плъзват мобилни турагенти, предлагащи екскурзии до близки и далечни дестинации на острова.
А през цялото време пицариите и многобройните сладкарници се пукат по шевовете от посетители, които непременно държат да опитат типичните сицилиански специалитети – аранчини (панирани оризови топки с различен пълнеж в ароматна хрупкава коричка от галета), каноли (вкусна тестена фунийка с ефирен ванилов или шоколадов крем, поръсена с карамелизирани ядки) или ледена гранита (уникален на вкус сладолед - микс от смлени плодове, лед и захар).
Апропо, цените в заведенията са съвсем достъпни, дори за българския джоб – за 10-15 евро можеш да се нахраниш повече от обилно, с бира или чаша вино в добавка, а на места кафето – силното и ароматно италианско кафе, струва само 80 цента!
Истинско предизвикателство обаче е да откриеш супер- и дори мини маркет в центъра на Катания. Магазинчетата там са по-малки и с много по-скромен асортимент дори от квартална бакалия в България. Но пък всяко от тях предлага местни колбаси, сирена и маслини с превъзходен вкус и... съвсем евтино и изненадващо прекрасно сицилианско вино.
Вижте още:
Как да си организирате незабравимо нискотарифно пътуване
2. Етна – немирният островитянин
3. Таормина – магнетична чаровница
