Дани Геровска
Благозвучното гръцко име Едеса има и български еквивалент: Воден - от времето, когато градът е бил на наша територия. И двете обаче означават едно и също нещо – че тук господар е водата! И то веднага се набива на очи или по-скоро уши... Защото преди гледката, първо е звукът.
Независимо дали се разхождате в градския парк, или другаде, чувате ромола от малко поточе. Скоро след това неизбежно забелязвате, че то не е едно – няколко са, ту се обединяват в реки, ту се разединяват за по-красиво, за да образуват малки водоскоци, докато накрая се тръшнат надолу в мощна водна струя, която се чува надалеч. Надалеч се пръскат и хилядите малки водни капчици, които, срещайки слънцето, правят красиви дъги!
Някога големите водопади били 7, днес са едва два, но както се казва, красотата няма скАла! 70-метровият водопад рядко остава самотен – често е в компанията на десетки, даже стотици хора с камери в опит да направят най-интересните си кадри! Зад самата водна струя има скрита леснодостъпна пещера – благоустроена в първите й няколко метра, колкото да има повод за вземане на входна такса. Разбира се, трафикът и там е голям, но предвид тесния проход, всеки бързо гледа и освобождава пространството за следващите любопитни посетители.
Софиянци имат предимството по-често да им организират екскурзии от столицата, дори и еднодневни. Аз ви препоръчвам за водопадите да си отделите един уикенд или малко повече време, дори и в индивидуално пътуване, като ги съчетаете с други околни красоти. Заслужава си, тъкмо ще разгледате всичко със собствено темпо и ще отделите време за това, което ви е приоритет в момента.