Калина Цачева
Полегнал спокойно край река Лимат и езерото, през зимата Цюрих е преобладаващо сив и вгледан едновременно в себе си и многобройните туристи. Макар че най-големият швейцарски град неизменно присъства в международните класации на скъпи туристически дестинации, интересът към него не намалява. Може би защото за всекиго има по нещо особено привлекателно.
Руснаците се отдават на шопинг по „Банхофщрасе“, индийците търсят романтиката на градините и заведенията, арабските богаташи избират уникалния хотел „Долдер“ - съчетание на старинно достолепие и модерен лукс. Самите швейцарци се тълпят в Националния музей, който всяка година изненадва с нестандартни експозиции. И, разбира се, хапват нещо вкусно на 135-ия етаж в най-високата сграда на Швейцария, открита в края на 2011 г.
В града има 50 музея и над 100 галерии за туриста, избрал да обогати обичайните маршрути из сърцето на стария град. Всеки дом на малките улички е със своя физиономия и задължителен знак за занаята или гилдията на собственика. Често цифрите от годината на построяване отпращат към 13 - 15 век и се преплитат със змиевидни чудовища, сякаш току-що излезли от водите на езерото Цюрих. В сърцето на града, под нивото на речния бряг, може да се разгледат древни останки от храм, а над тях през вековете била достроявана „църквата на вода“. През 18 век сградата станала част от брега със земен насип, по-късно общината я укрепила и там сега има галерия, правят се концерти, четения, срещи и др. На това място според исторически сведения са обезглавени от римски войници патроните на Цюрих - светците Феликс и Регула, мъченици за християнска вяра от 2-3 век. Там е и паметникът на реформатора Цвингли, обявил се срещу показността на католическата църква в Централна Европа.
Общественият живот на Цюрих винаги е бил активен и изисквал по естествен начин зачитане на традициите. И до днес са запазени няколко от общо 50-те средища на професионални гилдии. Това били солидни градежи, вдигнати с общо участие върху скъпи парцели, където се правели обучения и занаятчийски изпити, събирания за религиозни и семейни празници, обсъждания на градски проблеми. Сега 7 от местата са превърнати в скъпи ресторанти, клубове и библиотеки.
През 1883-1885 г. управата построява градски дом, който равноправно да приютява всички събития на местните хора и пришълците. Той се намира само на един мост разстояние от паметника на Цвингли и до храма от 9 век - Фраумюнстер, популярен със стъклописите на Марк Шагал. Градският дом - Стат Цюрих, е на пет етажа и е достъпен през целия ден, като по удивителен начин не се получава суматоха и глъч, въпреки че там днес са финансовите служби, музикален салон, в който се правят венчавки, информационен отдел, експозиция и последен етаж с библиотека и два огромни стенописа под стъклен свод. На тях мястото край реката на Стат Цюрих е изобразено по гравюри от 1650 г. и от 1770 г. На втория етаж е кабинетът на кмета - Корине Маух. По време на кампанията си тя не скри, че е с хомосексуална ориентация и вероятно привлече многобройни гласове от гей общността, за която Цюрих е привлекателно с толерантността си място. В град, където всеки четвърти жител е от чужда страна, разбирането на другия се е превърнало в мярка за нормален живот.
Градът целогодишно кипи от най-различни традиционни фестивали и събития. През лятото жителите и гостите на Цюрих се „губят“ в многобройните концерти, пиеси, опери, изложби, литературни четения и дискусии, с които културните институции ежегодно празнуват. Всеки път проявите са обединени от една и съща идея, като през 2015 г. централната тема е творчеството на Шекспир и епохата на Ренесанса в Италия и Англия.
Друго зрелищно ежегодно събитие е пролетният фестивал „Звънците в 6 часа“, с който жителите изпращтат зимата и приветстват идващото лято. Тази година той ще се проведе на 15 и 16 април – традиционните празненства продължават два дни и водят началото си от далечната 1818 г., когато една от най-старите гилдии в града организира пищен парад с участие на музиканти и военни.
Името на фестивала произлиза от обичая да се бият звънци в 6 вечерта, когато е било официалното приключване на зимното работното време през 14 век. Тази традиция се е запазила и до днес, но вече само в двата фестивални дни. Празникът започва с детски парад, духов оркестър и многобройни пъстри изложения и базари. На следващия ден е Парадът на гилдията, чиято кулминация е изгарянето чучело, оформено като снежен човек, което швейцарците наричат Богг. То символизира зимата и според едно шеговито вярване, по времето което е необходимо на експлозивите, за да го унищожат, можем да гадаем какво ще е предстоящото лято – колкото по-бърза е експлозията, на толкова по-дълго и слънчево лято ще се радват жителите на града.
Част от другите интересни събития, които определено си струва да посетите, ако пътувате из Швейцария, са ежегодният гей парад с много музика и танци из улиците на целия град, фестивалът на виното Експовина, където ще може да дегустирате различните видове вина, изложени на борда на 12 речни кризни кораба и латино фестивала Калиенте, когато в продължение на една седмица навсякъде звучат салса и самба ритми и целият град е зареден с лятно и празнично настроение.
