Невяна Троянска
Ако си мечтаете само за една седмица да обиколите руините на Римската империя, да се потопите в лукса на яхтените пристанища на Монако и Андалусия, да усетите духа на гръцките острови и да се поглезите в петзвезден лукс, без да пропускате плажа, при това на цена по българския джоб, вашата дестинация е Тунис. Уникална страна, в която хилядолетните традиции се преплитат с иновациите на XXI век, а екзотиката на Изтока е с европейско лице.
Най-малката държава в Магреб пази истински съкровища от далечното минало. И тя, като България, е разположена на кръстопът, а в нея се пресичат маршрутите на търговските кервани от Близкия Изток към Европа. И подобно на балканската си „посестрима“, открай време е предизвиквала апетитите на завоевателите. В Тунис са „шетали“ финикийци, римляни, вандали, византийци, араби, испанци, османски турци, французи... Всеки от тях е оставял своя отпечатък върху бита, културата, стопанството и нравите в малката африканска страна, която и до днес пази паметта за великите средиземноморски цивилизации.
Горе долу около 1200 г. пр. Хр. финикийците, обитаващи района на Тир в източната част на Средиземно море, предприели пътуване на запад. В търсене на проход за нов търговски път към Испания, те стигнали до бреговете на Тунис и основали свое селище в покрайнините на днешната тунизийска столица. С годините то се разраснало, за да стане през IX век пр. Хр. столица на Картаген – могъщата морска държава от Западното Средиземноморие, разбита от римляните. Градът – център на Римската империя в Северна Африка, бил разрушен през 146 г. пр. Хр. при третата Пуническа война, но и днес останките му спират дъха на туристите с мащаба и величието си.
Картаж, както местните наричат Картаген, се намира само на около 10-15 км от град Тунис. Днес древното селище е сред най-елитните предградия на тунизийската столица. Имотите на богатите доктори, банкери, мениджъри и юристи, избрали да се установят тук, събират очите на пришълците и будят искрена завист с изчистената си архитектура, зеленината, в която са потънали, и близостта си до морето.
Пътят за Картаген минава по тясна ивица между Средиземно море и езерото Тунис, под 8-километров мост с множество завои, които се вият на 20 метра над водата, пресича малкото курортно градче Ла Гулет и открива прекрасна гледка към две пунически пристанища. В заливчетата, където през пети век пр. Хр. е кипяла оживена търговия, днес една до друга са закотвени луксозни яхти и рибарски лодки на местните жители.
Руините на термите, останали от Картаген, са на самия морски бряг, сред разкошен парк с безупречно чисти алеи, изпъстрен с хилядолетни артефакти от ерата на Ханибал. Няма графити, няма разхвърляни празни баксове от кока-кола и опаковки от вафли, няма дори фасове по земята - въпреки че никъде не се вижда охрана, а починът „Да почистим Тунис за един ден“ не съществува.
Пак така впечатляващи и чисти са и терените с останки от древни акведукти и водопроводи, макар че попадат извън официалните туристически маршрути. Поразително чисто бе дори край многохилядната публика, която се бе събрала за дрифт шоу на поляната край града, за да се кефи на майсторството на пилотите.
При тази гледка спонтанно започваш да се питаш защо в България много от историческите забележителности напомнят на селска тоалетна, а след всеки концерт на открито районът конкурира градските бунища...
Безспорно, най-впечатляващото наследство от времето на Римската империя е амфитеатърът в Ел Джем. Световната класация го поставя едва на трето място по размери сред оцелелите колизеуми, но за сметка на това тунизийската гладиаторска арена е най-добре запазена.
Неслучайно точно Ел Джем е бил избран за снимките на холивудската продукция „Гладиатор“. Част от стените на амфитеатъра са разрушени, но катакомбите му и трите етажа, които са събирали над 35 000 жадни за зрелища зрители, продължават да впечатляват с огромното по мащабите си строителство. Неслучайно теренът, на който преди повече от 1000 години са се вихрели неравни битки, днес е сцена за изява на оперни, поп и рок звезди.
Малко по на север, в Кайруан, се намира друг емблематичен за страната символ, но от арабския период на историята й – джамията Сиди Укба. Най-старият град в страната и бивша столица на Тунис е четвъртото свещено място на планетата за мюсюлманите – след Мека, Медина и Йерусалим.
Строената през 7 век джамия привлича поклонници и туристи от всички краища на света, напиращи да зърнат величественото минаре, високо 35 метра, изяществото на 400-те мраморни колони, 18-те врати към храма и уникалния слънчев часовник в двора, по който ходжите са отмервали времето за молитва през вековете, когато прототипът на съвременните хронометри още не е бил изобретен.
Освен с римски руини, джамии и манастири, Тунис е изпъстрен и с военни крепости – най вече арабски или от периода на испанското владичество, повечето от които са туристическа атракция, чудесен декор за снимки и, като крепостите в Сус (вляво) и Хамамет, фестивална сцена.
Изобщо, Тунис, по подобие на развитите европейски държави с традиции в туризма, умело успява да съчетае историческото си наследство, природните дадености и ценностите на съвременната цивилизация в един общ продукт, предлагайки на пътешественика огромна палитра от емоции, неподозирани впечатления, прелюбопитна информация и много комфорт.
Точно комфортът – от обстановката, условията и обслужването в хотелите, през чистия пясък, широчината на плажната ивица и температурата на морсата вода, до сигурността по улиците, възможностите за забавления и изобилието от вкусна храна, печели сърцето на туриста.
Безплатен интернет има навсякъде в местата за нощувка, независимо дали те са в сърцето на тунизийската столица, насред пустинята или наподобяват подземните жилища на троглодитите (вляво).
Кафенетата и ресторантите са на всяка крачка, особено край морето – все едно дали дали се разхождаш из „зеления рай“ Хамамет, купонясваш в Сус, рееш поглед над мачтите на яхтите в модерния Порт-ел-Кантауи или поемаш на големи глътки синьо-бялата магия на тунизийския Монмартр Сиди бу Саид.
Цените са ниски – съотношението тунизийски динар–български лев е почти 1:1, сервитьорите и търговците са неподправено любезни, не пъшкат колко им е тежко в кризата и не гледат на теб като на „куче-касичка“, която задължително трябва да опразнят, преди да си тръгнеш от магазина им.
Вярно, признават, че след атентата в Бардо оборотите им са намалели в пъти – в края на работния ден търговец на сувенири от медината в Хамамет любезно, по наша молба, преброи парите в касата си - бяха 270 динара. „При 800 динара приход на същата дата през 2014 г.“, тегли чертата младият мъж. И не престана да се усмихва, въпреки че не си купихме нищо от стоката му.
А ако някой се захване да направи статистика на броя на полиглотите на глава от населението, със сигурност Тунис ще се нареди в челните позиции. Търговците на сувенири тук, освен двата си „майчини“ езика - арабски и френски, говорят свободно английски, от него за нула време превключват на италиански, а ако усетят славянско звучене в чуждоземската реч, веднага преминават на полски и руски. Вярно, с „плажно“ произношение, но пък падежите ги слагат съвсем на място. Някои дори вкарват в речника си и български думи. Когато им кажеш откъде си, повечето започват да кимат с широка усмивка: „О, да-а-а, България – Хаджи!“ „Скастриш“ ли ги обаче, че, макар да е от Балканите, Хаджи е румънски, а не български футболист, веднага „сменят предавката“: „Oh, yes, Stoichkoff!”
Уви, колкото и да напрягах слуха си да чуя култовата реплика на Камата от терена, така и никой от тунизийските ни събеседници не успя да превърти езика си, изричайки родната и близка на всяка българска душа дума... „Мамата!“
Вижте още:
Магията Тунис I: От Жо Дасен до ехото от атентата в музея Бардо
Магията Тунис III: Африканската база на Холивуд
