Невяна Троянска
Край границата с Турция, съвсем близо до ГКПП Малко Търново, в „ничията земя“, където преди 1989 г. е можело да се отиде само с открит лист, се намира една от най-обсъжданите забележителности в Странджа – т. нар. гробница на египетската богиня Бастет.
Колкото и да звучи абсурдно – все пак боговете и богините не се погребват, легендата, че богинята котка е „погребана“ точно в Странджа, продължава да властва из интернет и в съзнанието на хиляди хора. И да привлича туристи...
И така, в един слънчев есенен ден нашата малка група пое към връх Голямо Градище, в подножието на който е тайнственият „гроб“.
Мястото му е било посочена от Ванга, твърдят десетки писания в глобалната мрежа. Според пророчицата, там е погребана жена, чиито тленни останки били пренесени от Египет. В ръцете си жената държала жезъл от извънземна материя, а в гроба имало скрижали, описващи световната история през последните 2000 години и предсказания за следващите две хилядолетия.
От цялата информация, която бяхме изчели предварително, децата в компанията бяха запомнили само една дума – извънземни. Е, и името на богинята – почти, защото упорито продължаваха да я наричат Пастет. Така че, през целия път (който, според информационната табела край шосето, откъдето започва пътеката, беше 1 километър, но ни се стори двойно и тройно по-дълъг) нашите малки спътници издирваха извънземни.
Да си призная, до този момент не бях попадала в Странджа. Не бях виждала загражденията от бодлива тел по границата между България и Турция от времето на тоталитаризма, не бях стъпвала по камъните, с които древните римляни са градили пътищата в планината, не бях усещала спокойствието на гората, чиито дървета докосваха небето. Затова се прехласвах на всяка крачка. И снимах. За радост на малчуганите се оказа, че съм хванала в кадър дори „извънземни“.
Но да се върна към „гробницата“ на Бастет. Можеше да я подминем на път към върха, ако край нея не се беше скупчила друга група туристи. И ако нямахме перфектния гид: д-р Атанас Орачев – историк, подводен археолог, запален изследовател на Странджа и сладкодумен разказвач. Спуснахме се в долчинката по стръмния склон и се озовахме пред обрасла в папрат пещера, пълна с вода.
Земята вляво от входа бе осеяна с монети и най-различни фигурки на котки, оставени явно в дар на Бастет. Всички се взирахме в скалите над пещерата, за да видим образа на богинята котка – нещо, което, казват, се удавало на малцина. Почти всички видяхме ни една, а по няколко котки... Както каза д-р Орачев: „Вярата е велико нещо. Като искаш да видиш нещо, и без ракия ще успееш...“
Преди да поемем към Голямо Градище, нашият гид ни разказа историята на легендата за „гробницата“ на египетската богиня. Всъщност и легендата не е съвсем легенда. Защото корените й не се крият назад във вековете и народните предания, а са от едва 40-ина години. И са плод на иманярските въжделения на бившето социалистическо „светило“ от Комитета за култура - Кръстьо Мутафчиев.
„Ролята на Ванга в странджанската история за Бастет е абсолютна митология. Кръстьо Мутафчиев беше счетоводител на отдел Културно-историческо наследство и иманяр. През 1981 г., под егидата на Пенчо Кубадински, се направи група за откриване на съкровища по сведения на населението. Ходеха с открити листове и копаеха с иманярски карти. Бяха излъгали, че в Странджа има много злато и с него ще напълнят хазната. С една иманярска карта в района се появи и групата на Кръстьо Мутафчиев. Започнаха да копаят на самия връх, където е крепостта.
Бяха взели със себе си един мой колега, историк, един от най-добрите български нумизмати - Иля Прокопов, който, като намерят златото, да определи стойността на монетите. На Голямо Градище не намериха нищо и през 1982 г. започнаха да копаят в римския рудник. Тук търсеха римската монетарница. Иди им обяснявай, че ние знаем много точно кои градове са имали право да секат монети, и че дори да получат това право, им е било забранено да правят монети от злато и сребро, а само бронзови. Не намериха на върха нищо, взривиха рудника, за да влязат там, където според картата е мястото, наводниха го и той вече е този гьол, който виждате“, спомня си д-р Орачев.
Според историка култовото място не може да бъде нито гробница, нито светилище на богинята Бастет, защото най-ранният материал, който е намиран тук, е от II век след Христа, тоест, от римската епоха. „Знаем, че римляните хвърлят тук пари, правят път и започват да усвояват и този рударски район. В целия регион обаче нямаме нищо, нямаме една керамичка от ранната бронзова епоха. Единствените египетски находки, които ги има по крайбрежието, са от Аполония – два скарабея от VI-V век пр. Хр.“, твърди изследователят на Странджа.
Вземаме си довиждане с богинята Бастет и „гроба“ й и се отправяме към върха.
Въпреки че Голямо Градище е най-високият връх в българската част на Странджа, със своите 710 метра надморска височина той е далеч от планинарските предизвикателства. На градски чада като нас обаче пътят ни се стори доста стръмен, но, слава Богу, кратък. И усилията ни бяха възнаградени – гледката, която се открива от панорамната площадка на върха, е наистина зашеметяваща. В далечината белее Малко Търново, а при слънчево време, казват, се вижда дори морето.
На върха има останки от тракийско светилище, по-късно превърнато в крепост, служила за наблюдателница и охрана на региона и през римския период. Още личат останките от крепостната стена, изградена от различни по размер и форма ломени камъни, подредени плътно, без спойка.
На връщане отново хвърляме поглед към „гробницата“ на Бастет и срещаме поредната група туристи, бързащи за среща с египетската богиня...
И нещо много важно - преди да тръгнете към връх Голямо Градище или другото култово място в Странджа – Мишкова нива, трябва задължително да се отбиете в служба Гранична полиция. Районът попада в граничната зона и за да го посетите, се изисква да имате регистрация при граничните власти. Службата се намира на изхода на Малко Търново, вляво от пътя в посока на ГКПП с Турция.