Паметници и археологически находки от толкова много различни епохи са свидетелство, че величествените скали и красивата природа на Мадара винаги са били притегателна сила за човека и неговите градежи. През вековете етническите общности на първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни и българи са оставили тук късчета история от своя живот и култура, за да превърнат това място в пресечена точка на множеството епохи, формирали крайния образ на нашата съвременност.
Днес националният историко-археологически резерват „Мадара“ е пазител на тяхното наследство, за да можем и ние чрез опознаването на тези, които са били тук преди нас, да си отговорим на въпросите, свързани с мястото на нашите земи в голямата картина на световното културно наследство.
Първите разкрития от античното минало на Мадара са направени през 30-те години на ХХ в., при разкопаването на две надгробни могили, които разкриват връзката между местните траки и гръцките колонии по черноморското и малоазийското крайбрежие. Дълго време траките са живели в разширените и преустроени пещери, използвани от техните предшественици още по време на епохата на неолита. Много архитектурни свидетелства са останали и от римския период, като най-забележителният от тях е Римската вила, по-известна като Вила рустика.
Внушителният комплекс е съществувал между ІІ и ІV в. и по всяка вероятност е бил притежание на заможен робовладелец, тъй като е притежавал всички черти, характерни за земеделските вили в европейските провинции на Римската империя. На Мадарското плато са намерени и останки от крепост, датирана от ІV в и просъществувала до нашествието на Османската империя. В по-късния период на Средновековието, благодарение на близостта до Плиска и Преслав, градът е станал сцена на важни исторически събития, свързани с основаването на Българската държава.
Без съмнение обаче най-интересният и популярен паметник на територията на резервата е прочутият Мадарски конник. Уникалният скален релеф на триумфиращ владетел на кон, изсечен в отвесна скала с височина 23 метра, се смята за един от символите на мощта на Първата българска държава. Различни научни хипотези свързват релефа с хан Крум, хан Тервел и хан Аспарух. Според други изследователи това е изображение на върховния прабългарски бог Тангра, а името Мадара произлиза от прабългарското название за „свещенна скала“.
Независимо от многото исторически спорове около неговото значение и произход, Мадарския конник е признат за един от най-важните символи на българското културно наследство. Той е единствен по рода си в цяла Европа и един от деветте обекта в България, включени в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение.
Друг уникален археологически обект е действащият и до днес скален параклис „Свети Пантелеймон“. Той датира от ХІV в. и е част от един от най-големите скални манастири в България.
Повече от 150 естествени пещери, намиращи се на различни нива на скалния венец, още тогава са били използвани в параклиси, църкви и гробници.
В края на века повечето от тези велики паметници на древността и средновековието са били сринати при османското нашествие и Мадара е загубила своя статут на културен и административен център – непокътнат остава единствено Мадарският конник.
За да проследите историята на това свещенно място, може да посетите археологическия музей в резервата, чиято експозиция съдържа 350 оригинални находки от всички епохи на човешкото развитие. Освен това територията на историческия резерват се припокрива със защитената местност Мадарски скални венци, където може да видите редки животински и растителни видове. Атрактивна екопътека с указателни табели ще ви преведе през чудесата на величествените скали, за да завършите подобаващо вашата разходка из чудната им хилядолетна история.
