Джайло туризмът е нов вид екстремен туризъм, живот сред диви племена без екстрите на съвремието. Такива пътешествия се организират в кътчета на планетата, където населението едва едва се е докоснало до цивилизацията. Те дават възможност на изнервения и изморен от шума и градската суета на мегаполиса човек да поживее известно време в примитивни и даже първобитни условия. За това време обаче той ще си отдъхне от постоянното бързане, километричните задръствания по улиците и просмукания от смог и бензинови пари градски въздух. Точно по тази причина джайло туризмът набира все по-голяма популярност, въпреки „чергарската“ си екстремност.
Джайло – така се наричат летните пасища на номадите в Киргизстан. Точно там в края на 90-те години на 20 век се е родил и джайло туризмът, след като на местните туроператори им хрумнало да започнат да предлагат на клиентите си от развитите държави да се потопят за известно време в живота на степните пастири. Първи новия вид отдих опитали туристите от Швейцария, Германия, Великобритания и Русия. Те прекарали седмица сред пустошта на високопланинско пасище, хранели се с питки, овнешко и кумис, спали направо на пода на юртите. Пълната липса на елементарни блага на цивилизацията обаче била компенсирана от впечатляващите разходки из планината, чистия въздух, нощното небе, обсипано с ярки звезди, магията на местната култура и най-вече – от самия дух на първобитното съществуване. Резултатите от тура надскочили всички очаквания, а джайло туризмът незабавно бил включен в листата на услугите на световните туристически фирми.
И по-рано се е случвало европейци да живеят сред първобитните племена в Африка, Индокитай и Южна Америка. Те обаче са били пътешественици, зоолози, етнографи и т.н. изследователи, които събират „на терен“ информация за научните си разработки. Джайло туризмът не задължава почиващия да изучава и квалифицира местните обичаи, ритуали и бит, а само му дава възможност да се потопи в тях и да се почувства част от първобитното общество. Този вид отдих обаче е наистина екстремен и далеч не е подходящ за всички. За да предприемете подобно пътешествие, трябва да сте достатъчно смели и готови за всякакви изненади. Въпреки че туристическите фирми осигуряват на джайло туристите опитни водачи, сибирската тайга или горите на Амазония винаги могат да ви поднесат опасен сюрприз.
Географията на джайло туризма обхваща труднодостъпните места на Земята, подминати от цивилизацията – някои региони на Централна Африка, амазонските джунгли, степите в Средна Азия, дебрите на Сибир, Канада и Аляска. Например, в Африка все още се срещат народности, които на практика живеят в каменния век. Допълнителна доза екстремни емоции при пътешествието дава и фактът, че много от племената не приемат дружелюбно пришълците „от другия свят“. Ако обаче туристът успее да спечели доверието им, те ще го посрещнат като най-близък приятел. Дори и да не се сблъскат с войнствени туземци, изпитанията за търсачите на силни усещания са гарантирани – за да си осигурят храна, те трябва да събират корени и растения, сами да си правят примитивни оръжия и да ловуват с тяхна помощ. За компенсация е културната програма - екзотични танци и песни под звуците на барабани. Подобна картина очаква туристите и в Амазония, чиито племена не познават желязото и живеят в първобитно-общинния строй.
Любопитна разновидност на джайло туризма са екскурзиите в зоната на Чернобилската катастрофа. Макар че нивото на радиация видимо се е понижило спрямо времето на ядрената авария, туристите, които се отправят натам в търсене на адреналин, все пак се подлагат на опасност. Не случайно в Зоната не пускат деца и бременни. Всички останали обаче могат да видят мъртвите градове, пустеещите земи и прочутия саркофаг – на свой риск и отговорност. Подобни пътувания се извършват само под охрана, а туристите задължително са със защитна екипировка. Въпреки риска и неудобствата обаче, популярността на туровете до Чернобил расте. Може би защото дават уникална възможност да се видят съвършено нови видове от флората и фауната, които са се появили в резултат на радиацията в района. И карат пътешествениците да се замислят докъде може да доведе безотговорното отношение към опасните технологии.
