Изминаха 5 г., откак в руския град Вологда учените намериха при разкопки на територията му странен каменен предмет с неясно предназначение. Находката прилича по-скоро на техническо приспособление или на част от някакъв механизъм.
Размерите на артефакта са колкото кибритена кутийка, но привлякоха вниманието на мнозина археолози и историци. Каменната находка е била открита в града в културен слой от XVIII век, но изследователите смятат, и не без основание, че странната вещ има далеч по-древен произход. Уникалността на находката е в това, че никога досега във Вологда не е намирано нищо подобно.
Но още по-странното е, че във вестникарска дописка отпреди 5 г. се казва, че загадъчната находка ще бъде изпратена в лаборатория, където учени с помощта на съвременна техника ще определят възрастта и предназначението й. Изглежда, че нищо не е свършено за това време. Тоест изследователите не знаят нищо повече и те не са изяснили произхода на каменното приспособление, нито са успели да го датират.
По-скоро в този случай има друг логичен въпрос – къде се намира в момента археологическата находка от Вологда, от която май са останали само фотографии.
Вологда е град в Русия, административен център на Вологодска област. Включен е в състава на Сребърния пръстен на Русия. Населението на града е 312 420 души към момента. Разположен е на река Вологда, на 500 км северно от Москва и на 600 км югоизточно от Санкт Петербург. Градът е важен транспортен център – сухопътен и железопътен центъ, има и летище.
По официална инфомация градът е основан през 1147 г. Тази версия се опира на „Повестта за чудесата на Герасим Вологодски“, създадена през 1666 г. и „Летопис“ от Иван Слободски от 1716 г.
През XVI век Вологда е важен център за външната търговия на Русия с Англия и Холандия. В средата на века цар Иван Грозни имал намерението да превърне Вологда в столица и започнал активно строителство в града. Легендата говори, че за осуетяването на намерението му има причина – на главата му пада керемида от недостроения Софийски събор. Владетелят изтълкувал този знак като фатален и се завърнал в Москва.
През 1612 г., след нападение на полски войски, градът бива напълно изгорен и разграбен. При Петър Първи е една от главните държавни военни бази на Русия. Тук се пази военното и техническото оборудване за строящите се крепости и военни кораби. В града се строят плавателни съдове за доставка на боеприпаси в Архангелск – главното пристанище на северните морета.
С основаването на Петербург търговското и стратегическото значение на Вологда спада и той се превръща в обикновен провинциален град.
Възраждане на Вологда настъпва при прокарването на жп линията от Москва през 1872 г. Освен това от края на XIX век градът се превръща в място на заточения и получава прозвището „Южният Сибир“. Сред заточените във Вологда се оказват Сталин, Молотов, Бердяев, Луначарски (първият комисар по образованието), Савинков (известен терорист), Улянова, сестрата на Ленин.
По време на Балканската война през 1912 г. от Вологда в Македоно-Одринското опълчение се включва един доброволец.
В началото на 1918 г. в резултат на подписания мирен договор и излизането на Русия от Първата световна война, а също заради непризнаването на съветската власт, във Вологда се отварят 11 посолства начело с американския посланик Дейвид Френсис. За 6 месеца градът е „дипломатическа столица на Русия“. Но през юли 1918 г. съветската власт принуждава посланиците да напуснат Вологда и те се отправят към Архангелск.
Днес Вологда е важен промишлен и културен център. В града са съхранени уникални паметници на архитектурата от дърво от XIX – XX век, много църкви и паметници. Заради това градът носи прозвищата „Перлата на Руския север“ и „Северната Фиваида“. Особена гордост са известните и извън пределите на Русия вологодско масло, вологодска дантела и вологодски лен.
Градът е интересна туристическа дестинация за културен, екстремен и СПА-туризъм.
