Даниела Фархи
Най-малкото селище в състава на община Варна - с. Казашко, е единственото място в България, където се съхраняват обичаите, културата и религията на казаците старообрядци. През 2018 г. то навърши 110 г., а наскоро в него отвори врати Център на казашката култура.
Музеят, събрал историята на Казашко, е отколешна мечта на кметицата на селото Гергана Петкова – единствената жена-атаман в България, която управлява селските дела вече 20 години. И ще продължи да работи за Казашко в шести мандат, защото, подкрепяна от одобрението на съселяните си, е единствен кандидат за местните избори през 2019-а.
Историята на „Руското село“, както го наричат варненци, Петкова вече запечата в книга заедно с учителя Владимир Стоянов. Но е категорична, че децата трябва да бъдат ваксинирани срещу забравата на миналото. Затова с помощта на хората е събрала в музея предмети от поминъка на старообрядците - носии, стари снимки на казаците с дълги бради и други символи на обичаите и духовността им.
„Радвам се, че успях да подредя тази малка, но важна сбирка за 14 октомври - Деня на казака. На него честваме и храмовия празник на старообрядната ни църква „Покров на Св. Богородица”, сияе Петкова.
Самата тя е чиста българка. Корените й са от Велико Търново, а родът й се преселил в Казашко през 50-те години. Дотогава старовремците не са давали чужд крак да стъпи в оазиса им на брега на Варненското езеро. По-късно се разчупила и забраната да не сключват смесени бракове, а Гергана открила своята половинка чак в Одеса. През целия си живот тя не е помисляла да се премести другаде. А след 20 години начело на Казашко възрастните староверци са категорични: „Она не болгарка, она наша“.
Няма как да е иначе - селото грее от чистота, улиците са асфалтирани, а всички староверски и православни празници се празнуват подобаващо - с вкусни трапези, песни и танци на фолклорния състав „Калинушка“, воден от Гергана Петкова.
Заради заслугите си за съхранението на казашките традиции през 2007 г. тя бе поканена в Москва, където бе удостоена със звание атаман и произведена в казашки чин есаул. Години по-късно учителката по професия завърши и магистратура по богословие.
„Пропита съм от старообрядчеството, но не знаех толкова за православието, а двамата ми прадядовци са били свещеници. Без вяра човек не може да живее нормално, на това уча и децата си“, обяснява избора си Петкова. Знанията си тя ще предава в почивните дни на децата в клуб „Малки казачета“, който обзавежда в съседна на музея стая. Там заедно с 18-годишната си дъщеря безплатно ще учи на руски, религия, култура и история най-малките жители на селото, сред които е и 6-годишният й син. Планира да открие клуба в Деня на народните будители - 1 ноември. За да го обзаведе, взела от училището в с. Тополи стари чинове, на каквито и тя е учила. „Децата бяха възхитени. Казаха: „Леля Гергана прави нашето село да прилича на столица.“ Тяхната оценка най-много ме радва“, коментира кметицата атаман.
Друг проект, който започна в петия си мандат и ще завърши в бъдещия, е крайезерният парк. За него община Варна през 2019 г. отпусна 250 000 лв. До 2013-а теренът насред селото бил мочурище. Петкова го отводнила, уредила държавната земя да бъде деактувана в общинска и направила идеен проект. „Реалният обаче ще надвиши очакванията, защото ще има фитнес на открито, детска площадка и сцена, на която ще организираме домакинството на няколко международни фестивала, а и празниците си“, радва се Петкова. През август в парка пременените в пъстри носии казаци ще посрещат гости от страната и чужбина за Деня на моряка, който отбелязват ежегодно с голям събор.
Идното лято 400-те жители на Казашко ще посрещнат и делегация от побратимената си станица Натухаевская край Новоросийск, където живеят 11 000 души. Договорът бе подписан там през 2019 г., а Петкова се върна у дома със спомен, който подреди в музея на селото. „Посрещнаха ме като министър - в 2 часа посред нощ пред хотела с казашки песни и танци и с погача. Запазих я, възстанових отчупеното парче, лакирах я и стана експонат“, изрежда Петкова.
Питката тя наредила до макета на староверска бяла къщичка с обрамчено в синьо прозорче и тръстиков покрив. А прозорчето е от къща до църквата, в която през 1943 г. бил настанен тежко раненият генерал Толбухин. Той пожелал да го занесат до храма и се помолил пред иконата на Св. Троица да стигне до Берлин, а след като успял, се върнал в Казашко да благодари.
Преди това селото е било любимо и на цар Борис III, който идвал да лови риба с местните и дори си поръчал лодка при майстор Кондрат. По соцвреме се появил план да преместят казаците в кв. Галата, тъй като малкото им селище цепи на две западната промишлената зона, простираща се чак до Девня. Хората обаче намерили връзки, писали в Москва и лично Леонид Брежнев се застъпил пред Тодор Живков Казашко да си остане на мястото.
Днес то е бутиково село, защото въпреки търсенето от страна на българи и чужденци, никой не продава имоти, а общинска земя няма. Повечето жители са млади семейства с деца. Въпреки че няма училище, те предпочитат чистотата и спокойствието на китното село пред града, който е само на 6 км. Най-болният проблем остава липсата на канализация, защото Казашко е до брега и има високи подпочвени води. „С напредването на технологиите този проблем стана решим. Това е най-важната ми задача. Има готов проект за канализация и помпена станция с тласкател, ще търсим финансиране. Грехота е в 21 век да сме на септични ями“, категорична е кметицата.
Другият й приоритет е да монтира видеонаблюдение на единствения вход на Казашко, в центъра и на кея, където шумни приходящи компании често вдигат врява до късно. „Престъпници сред хората тук няма, но понякога идват гастрольори да крадат. Като ги заловят, полицаите ги плашат, че тук въртим саби“, смее се Петкова.
И добавя, че днешната шега в миналото е била истина. Строг доайен на име Володя с пушка стоял на жп прелеза в началото на Казашко и проверявал всеки гост. Скоро това ще правят камерите.
А останалите селски проблеми пак ще разрешава атаман Гергана Петкова, според която кметът не трябва да е цар, а роб на хората. Затова те я търсят за всичко, дори за медицинска помощ. Тя винаги носи под ръка апарат за кръвно и глюкомер, а при нужда вози до Варна болни или пострадали. Не пропуска с дружките си от „Калинушка“ да посети и да попее на неколцина възрастни съселяни, настанени в старчески дом.
А в Казашко, където погребенията и сватбите са безплатни, Петкова извършва лично радостните ритуали. Заради романтиката на мястото тук често се венчават и жители на други градове и села, които позират за сватбени фотосесии на кея. А кметицата записва нова задача - да осигури пари за неговия ремонт, така че Казашко да е готово да бъде спирка по бъдещата водна връзка от Варна до Белослав.
Снимки: Авторката и Фейсбук страницата на с. Казашко
Първоначално материалът е публикуван в сайта на вестник “Труд”
