Медицинска сестра, пътешественичка, писателка и родолюбка са само част от думите, с които можем да опишем Анка Ламбрева. Тя е родена на 22 февруари 1895 г. в многолюдно и бедно карловско семейство. Баща й няма пари да плаща за нейното образование в Пловдивската гимназия, затова самата Анка решава да си намери работа като слугиня, за да завърши своето обучение. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, казва Ламбрева.
Тя не само успява да вземе диплома за средно образование, а и печели стипендия на Американския колеж в Цариград, където учи за медицинска сестра и стажува в болница. По-късно работата й като сестра я среща с болния англичанин Тейкън. По време на дежурство Ламбрева спасява живота му и след това той успява да се излекува.
Пет години по-късно Тейкън издирва своята спасителка и я кани в Нова Зеландия, за да се грижи за болната му дъщеря. През 1928 г. Ламбрева заминава на едно изключително пътешествие.
Докато е в Нова Зеландия тя активно работи за популяризирането на нашата страна. Изнася лекции в колежи и университети, разказвайки за България, българската история и бит. Дори открива курс по българска шевица в местен женски клуб. Почти всички големи новозеландските вестници отразяват нейната дейност.
В края на 20-те години Ламбрева потегля към България. Този път тя избира друг маршрут и така завършва околосветската си обиколка. По пътя към родината смелата авантюристка минава през Тасмания, Самоа, САЩ, Канада, Франция, Германия и по водите на река Дунав пристига във Видин. Смята че, че по време на пътуването си дори се е срещнала с човекоядци.
Страстта на Анка към пътешествия не я оставя дълго да живее в България. Тя отново потегля към неизвестното и по пътя си обикаля 42 държави. Ламбрева може да пилотира самолет, да язди кон и като цяло разбива на пух и прах стереотипа за жената домакиня, която трябва да за занимава само с домашни задължения.
През Втората световна война животът й се обръща на 180 градуса. Тя е хвърлена в ливански концлагер, където вижда ужасяващи неща. Докато е там, Ламбрева използва времето си да пише. Желанието й да помага на хората я кара да убеди началника на лагера да построи болница, в която тя да се грижи за болни и ранени пленници. В лечебното заведение Анка се запознава с бъдещия си съпруг иранеца Райян Ахмад Дин. Той е от богато семейство и притежава няколко села. Три от тях са подарени на Ламбрева за сватбата. По нейно нареждане в селата са бутнати старите колиби и са заменени с нови солидни къщи. Също така са построени училище, болница и културен клуб.
След смъртта на нейния съпруг Анка се връща в България. Тогава Ламбрева е на 75 години. Тя умира в родния си град на 18 февруари 1976 г. Завършва един живот, изпълнен с приключения, странствания и запомнящи се моменти.
Смелата Анка достойно се нарежда до най-известните жени пътешественички в света. В родната история тя остава като първата българка обиколила света и прекосила Ламанша със самолет.
