На 31 януари 1911 г. се ражда Вангелия Гущерова. На 11 август 1996 г. от този свят си отива Ванга – сляпата пророчица, надарена с феноменалната дарба да вижда невидимото, прекосявайки времето и пространството, и да предсказва бъдещето. Между тези две дати е събран един живот, изпълнен с много премеждия и лична човешка драма, но белязан от съдбата да намира лек за чуждите болки. Животът на Баба Ванга.
В последния януарски ден на 1911 г, когато в град Струмица, тогава още в пределите на Османската империя, се родило момиченце, го нарекли Вангелия - носителка на блага вест. Едва тригодишна, малката Ванга загубила майка си, а баща й заминал на фронта, мобилизиран в Първата световна война. Тя израснала почти сама, под грижата на съседите, а когато станала на 7 години, баща й Панде се оженил повторно. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала признаци за наличие на свръхестествени способности. Обичала обаче да си играе на „доктор“ и „предписвала“ на приятелите си различни „лечебни“ треви.
Животът й се преобърнал през 1923 г., когато семейството се преместило в Ново село. В един летен ден Ванга се връщала към селото с две свои братовчедки. Трите момичета решили да се отбият до Ханската чешма, която се намирала в полето, недалеч от пътя. Как станало нещастието, никой не разбрал...
Изведнъж се извила страшна буря. Небето притъмняло и задухал ужасяващ вятър. Вдигнал се огромен прашен стълб - прах, буци пръст, клони и листа се смесили в невъобразима вихрушка, която повалила двете братовчедки близо до чешмата, а Ванга изблъскала на около два километра навътре в полето. Никой не си спомня колко време е продължила тази буря, но когато потърсили Ванга, едва я открили в една нива, затрупана с пръст, камъни и клони. Била обезумяла от страх, но много по-страшна била жестоката болка, която прорязвала напрашените й очи и тя изобщо не можела да ги отвори. Когато я отвели вкъщи, всички се мъчели да облекчат мъките й, плискали я с вода, промивали очите й с отвара от билки, но нищо не помагало. Обърнали се към баячки и знахарки, давали на момичето „баяни и светени води”, правили й компреси, мазали я с мехлеми, но и те не донесли облекчение. До вечерта очите на Ванга се напълнили с кръв, а по-късно заедно с ирисите побелели. Отчаяният баща търсил помощ от лекари, а момичето претърпяло 3 неуспешни операции. След тях Вангелия останала напълно сляпа едва на 12 години.
През 1925 г. Ванга била изпратена в дома за слепи в град Земун, където изучила брайловата азбука и усвоила уменията сама да се грижи за себе си и да се справя с домакинството. Когато навършила 18 години, се завърнала в родния си дом, за да се грижи за своите братя и сестри след смъртта и на втората си майка. В този период с Ванга започнали да се случват необикновени неща - тя често "сънувала", чувала гласове, имала видения, разговаряла с мъртвите и растенията и предсказвала събития, които се сбъдвали с изключителна точност.
На 5 април 1941 г., й се явил конник с думите: "Утре започва войната!" И наистина, на следващия ден германците нападнали Югославия и Гърция, с което де факто и България се включила във Втората световна война. През цялата следваща година Ванга почти не спяла и денонощно приемала посетители, за да ги известява за техните живи или убити роднини. От тогава до смъртта й върволицата от хора пред нейния дом не е секвала нито за миг. Погледът в бъдещето и прозрението за съдбите на хората, дошли при нея с проблемите си, се превърнали за Ванга в призвание на живота й. Това не се променило и след като се омъжила за Димитър Гущеров, а семейството се преместило да живее в Петрич.
Мълвата за ясновидството на Ванга се разнесла мълниеносно из цяла България. И въпреки военновременните затруднения с транспорта, скоро към дома й в Петрич започнал да се стича поток от хора. Сред тях бил и цар Борис III, чиято смърт пророчицата предсказала с точност до седмици. Дори настъпилите политически промени след 1944 г. не били в състояние да накарат хората да спрат да търсят помощта на Ванга.
Отначало „народната власт“ всячески се опитва да възпрепятства „врачуването“ на сляпата пророчица, но след като местните милиционери в Петрич неколкократно прибегнали до помощта й за разкриване на сложни случаи, в живота на Ванга настъпил поредният обрат. Тя е „призната“ от социалистическата власт, а по-късно, с благословията на партията и държавата, й е изграден нов дом, оборудван с охрана, която да събира такса за вход при пророчицата.
Славата на Ванга надскача пределите на България и в продължение на десетилетия пред вратата на дома й ежедневно се трупат хора, които чакат с дни, дори със седмици, да бъдат извикани да изплачат болката си. Необичайната й дарбапредизвиква силен интерес и в научните среди, които се заемат обстойно да изследват „Феномена Ванга“. Многобройни материали за пророчицата излизат в печата, тя става предмет на обсъждане на международни конференции, за нея се пишат книги, дори се прави документален филм за изключителните й способности. И всичко това – сред атеизма на социалистическа България, във века на техниката и прагматизма...
През 1966 г. Ванга била поканена в София да кръсти сина на свои приятели. Писателите Венко Марковски и Иван Аржентински, почитатели на нейната дарба, използвали случая да я представят на Тодор Живков. Благодарение на него от следващата година тя става първата „щатна гадателка“ в комунистическа България със заплата от 220 лв. По същото време Ванга се превръща и в обект на научни изследвания. Според проф. Георги Лозанов, който е започнал да проучва дарбата й още в края на 50-те години, Ванга е парагност-пророк, който може да предсказва бъдещето. Сугестологът изпращал анкетни карти на посетителите на Ванга, за да разбере каква част от прогнозите й се сбъдват. Оказало се, че процентът е 80 на сто.
Малко преди смъртта си в местността "Рупите", недалеч от Петрич, Ванга построява църквата "Света Петка", която завещава на българския народ.
