снимки: Брат-BG
Наташа Атанасова
Вълчан войвода е една от най-митичните личности в нашата история. Когато става въпрос за него, е изключително трудно да се раздели легендата от реалността, хорските приказки от случилите се събития. Може би най-колоритното и интригуващо около образа му са многобройните предания за заровени съкровища, разпалвали и все още разпалващи множество иманярски търсения.
Според различни източници войводата се ражда под името Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Това се е случило някъде през последната четвърт на XVIII в. За родното му място освен село Раювци спорят още селца около Своге и Перник, както и такива до Малко Търново и Свиленград. Най-достоверни изглеждат последните, тъй като това е районът на първите му подвизи.
Преди да хване гората и да стане хайдутин, Вълчан бил пастир, но една любовна трагедия го изтръгва от спокойния живот. По онова време бъдещият войвода се влюбил в мома на име Рада. Тя била най-личната и красива девойка в селото. Двамата млади решили да се оженят, но щом новината за годежа се разчула, местният ага се противопоставил. Той искал Рада за себе си, затова изпратил заптиета да пребият Вълчан и да го заплашат повече никога да не доближава момичето. Ако не изпълнел заповедта, го грозяла смърт.
Смел и дързък по душа войводата не се подчинил на агата. Той събрал дружина от верни другари и задно отишли да отвлекат Рада. Тогава обаче се разразила престрелка и красивата мома била убита. Разтърсен от случилото се, Вълчан решил повече да не се връща към нормалния и спокоен живот, а да стане хайдутин и да мъсти за своеволията на турците.
Съдбата го праща край Беломорието, където заедно с гърка Спирос създават малък отряд, който скоро прераства в голяма хайдушка чета, наброяваща над 300 човека. Четата завардвала проходи и ограбвала търговски кервани и османски отряди с насъбрани данъци. За успеха на Вълчан действал и Кара Емин ага, с когото войводата се запознал в Цариград. Той му бил доверен шпионин от самото обкръжение на султана. Така скоро хайдутинът натрупал многобройни съкровища, а покрай тях намерил и стари тракийски и антични ценности.
С натрупаните богатства Вълчан войвода помагал на бедните българи, пращал младежи за обучение в чужбина и строял манастири. С неговото име са свързани повторното построяване на Осеновлашкият манастир „Света Богородица“, известен и като „Седемте престола“, както и Устремския манастир ,,Света троица‘‘.
Подвизите на Вълчан войвода бързо се разнесли из българските земи. Според преданията той тайно изпратил свои хора да помолят руския император да започне война за освобождаване на България. В замяна войводата предлагал тонове злато. Друга любопитна легенда разказва, че с част от своето имане Вълчан е помогнал на братята Христо и Евлоги Георгиеви да построят бъдещия Софийски университет.
При наличието на толкова много злато и скъпоценности естествено възниква въпросът къде се е съхранявало това несметно богатство. Въображението на народа и тук се е разпалило и преданията за местонахождението са десетки. Смята се, че дори е имало карта, която показвала къде е скришното място.
Сред най-популярните места, които и до ден днешен предизвикват интереса на иманярите, е местността „Станчов полугар“ в Троянския Балкан. Пещера в местността „Снеженицата“ в Странджа (днешна Турция) също се спряга за таен трезор на войводата. Други смятат, че имането е край устието на река Ропотамо. Според легендите то е намерено от държавен екип в началото на 70-те години на XX в.
Къде е несметното богатство? Има ли го изобщо? Намерено ли е? Ще бъде ли намерено? Никой не може с пълна сигурност да отговори на тези въпроси, а щом точен отговор няма, остава много място за въображение и мечти.
